Читателски коментари (за „Алхимикът “ от Паулу Коелю)

До тук прочетох доста противоречиви коментари за тази книга. Струва ми се, че всеки е прав за себе си. Просто хората са различни. И IQ-то им е различно. Някои потъваме в размисли за екзистенциалния абсурд, когато чуем теоремата на Гьодел за непълнота. Други са щастливи, че са успели да решат самостоятелно система от две уравнения с две неизвестни. Някои се наслаждаваме на Арво Парт и Ян Гарбарек. За други музиката започва с Еминем и завършва с Глория, Преслава и Десислава. Не е реално да очакваме, че всички могат да схванат метафизиката на качеството в романите на Робърт Пърсиг. Или да оценят по достойнство трактата за същността на феномена „религия“, скрит под забавната фабула в „Малки богове“ на Тери Пратчет. Така че няма смисъл да обясняваме каквото и да е на почитателите на Паулу Коелю. Или да им се присмиваме. Можем само да ги съжаляваме. Ако бяха в състояние дори за миг да осъзнаят каква огромна част от достиженията на човешкия разум е недостъпна за тях, те най-вероятно биха се самоубили…