Спас Тодоров, Милко Стефанов
Георги Аспарухов (1)

Встъпление

Георги Аспарухов — големият футболист, който привличаше хората на стадионите с великолепните си технически изпълнения, с високото си спортно майсторство — вече дълго време не е между нас. И по-точно — от оня юнски ден на 1971 година, когато при автомобилна катастрофа загина в разцвета на своя живот с приятеля, другаря и съотборника си Никола Котков — друга ярка фигура в нашия футбол.

Годините се нижат, но тези, които са се наслаждавали на играта му, няма да го забравят.

Пристъпихме към написването на тези редове с голямо вълнение и… боязън. С вълнение, защото човек наистина не може да го избегне, когато се заеме да пише за футболист като Георги Аспарухов, когото всички ласкаво наричаха Гунди. И с боязън, защото наистина не е лесно да се пише за такава обаятелна личност и голям спортист.

Придържали сме се строго към фактите. Давали сме си сметка, че написаното не трябва да звучи като „едноминутно мълчание“, нито пък да се приема като паметник за Гунди. Още повече, че той беше един обикновен, весел и жизнерадостен момък, който никак, повярвайте ни, никак не обичаше тъжните неща… Скромният ни труд си поставя за задача да разкрие по-всестранно живота на големия футболист, който сме имали. И заедно с това добрият спортист да послужи като пример за подражание, а неговото умение — като основа за изграждане на висок критерий за майсторство, по което да мерим и сега, и в бъдеще класата на тези, които останаха и ще дойдат след Гунди.

Футболът е колективна игра. Но такава, в която най-ярко може да се прояви талантът на отделния изпълнител. Добре го беше казал в една своя статия големият съветски поет Евтушенко: „Футболът се мени като всичко на света, но той живее по законите на изкуството, а не по законите на технологията и във футбола индивидуалният талант е решаващ компонент, макар взет, разбира се, в колективни съчетания … Нима колективизмът отменя личността…“ И си мислим, че в сегашния период от развитието на родния футбол, за да се избегне „потискащата заплаха на безличието“ (цитатът е пак на Евтушенко, му е нужен може би както никога досега един нов Гунди и още други като него.

Всичко, свързано с живота, поведението и състезателния път на Георги Аспарухов, с основание дава право да виждаме в него събирателен образ на спортиста на днешна, социалистическа България: умен, талантлив, трудолюбив, идейно убеден, всеотдаен, скромен, физически съвършен атлет, обичан и уважаван, дал всичко, на което е способен, за спортната слава на скъпото отечество.

С такова разбиране пристъпваме към нашия документален разказ.