Микеланджело Буонароти
Ти, дух блажен, със стоплящо старание… ^[0]

Ти, дух блажен, със стоплящо старание

живота в мъртвото сърце подклаждаш;

сред люде знатни и блага ограждаш

не друг, а стареца с предпочитание.

 

И станал на очите достояние,

ума ми вместо другиго услаждаш,

в надежда крепка болката прераждаш,

за да не ме гнети като желание.

 

Намерил в тебе онзи, който има

за мене грижа посред грижи разни,

ти пращам благодарност боязлива.

 

Че лихва би било недопустима

да ти даря рисунки безобразни

срещу речта ти хубава и жива.