Микеланджело Буонароти
Коя пила хаплива… ^[0]

Коя пила хаплива

плътта ти уморена все бразди,

душа? Не ще ли те освободи

от нея времето, та на небето,

пак светла и щастлива,

да хвърлиш дрехата на битието?

Меня си косъма, дордето

се нижат все по-къси дните,

но нрава си да променя, не мога,

макар от него да съм угнетен.

Любов, от теб не крий сърцето —

завиждал съм на мъртъвците;

изпаднал в смут, в тревога,

от себе си духа е ужасен.

В часа определен

ръка простри, о, боже, аз те моля,

и преправи ме според твойта воля.