Микеланджело Буонароти
Затуй, че с твойта милост аз живея… ^[0]

Затуй, че с твойта милост аз живея,

сега не се глумя със греховете

на ближните; духа ми паднал в гнет е,

а без водач, сам в себе си аз тлея.

 

Кой воин, с герб какъв, сред апогея

на битка, сред рева на враговете

от страх не би оставил редовете,

ако не бе за теб навлязъл в нея?

 

О, плът, дърво и кръв, и ти, страдание —

по вас греха рожден да се измери —

и мой, и бащин — наша участ строга.

 

Добър си само ти; и състрадание

във нищетата нека ме намери —

до гибел близо, тъй далеч от Бога.