Дурс Грюнбайн
Космополит

Завърнал се от най-далечното си пътешествие, на следващия ден

Откривам, че нищо не разбирам от пътувания.

Затворен в самолета, неподвижен с часове,

Под мене облаци, напомнящи пустини,

Пустини, напомнящи морета, и морета

Като снежни преспи, през които бродиш,

Докато се будиш от наркозата, съзнавам

Какво е да объркваш часовите пояси.

 

На тялото ми е отнето време, на очите ми — покой.

Намерената точна дума не е сега на място. Шеметът

Настъпва с размяната между Отвъд и Тук

В различните религии и многото езици.

Навсякъде рулиращите писти са еднакво сиви и еднакво

Светли са болничните стаи. Там в транзитния салон,

Където застиналото време напразно те държи в съзнание,

Една пословица от плитчините на Атлантида става вярна.

 

„Пътуването е предвкусване на ада.“

 

1999