Венцеслав Константинов
Карл Микел

Карл Микел (1935–2000) е немски поет, белетрист, драматург, есеист и преводач, роден в Дрезден в работническо семейство. Следва икономически науки в Източен Берлин, става научен сътрудник, редактор на сп. „Юнге Кунст“, а по-късно асистент в Берлинския икономически институт. Участва в ръководството на Брехтовия театър „Берлинер ансамбъл“ и впоследствие става професор в берлинския Висш институт за театрално изкуство „Ернст Буш“.

Карл Микел публикува стихотворения, школувани от образци на античната и старата немска поезия, но с ярка социална и политическа насоченост — стихосбирката „Хвалебни стихове и обругавания“ (1963). Формалната чистота и изразеният интелектуализъм на поезията му стават причина за остри дискусии в културната преса на ГДР. Микел публикува (по примера на Данте) и стихосбирката „Vita nova mea“ [Моят нов живот] (1966), която се разполага в границите между интимната любовна лирика и историческия портрет, между дребнавото всекидневие и диалектическото напрежение между съвременния човек и природата. Заедно с Адолф Ендлер издава оспорваната поетическа антология „В тази по-добра страна“ (1966). Следват стихосбирките „Ледников период“ (1975), „Желязна ера“ (1975), „Одисей в Итака. Стихове 1957-1974“ (1976), „Мотек казва“ (1990), „Палимпсест“ (1990), романът „Приятелите на Лахмунд“ (1991), сборникът с разкази „Из другия свят“ (1998), стихосбирката „Часът на духовете“ (1999), „Съчинения в шест тома“ (2000) и посмъртно издадената поетическа книга „Посещението“ (2003).

За творчеството си Карл Микел е отличен с литературната награда на Берлинската академия на изкуствата „Хайнрих Ман“ (1978), наградата „Вилхелм Мюлер“ на провинция Саксония-Анхалт (1997) и наградата „Кристиан Вагнер“ (1998).