Гюнтер Грас
В яйцето

Живеем в яйце.

Вътрешността на черупката

издраскахме с неприлични рисунки

и с имената на своите врагове.

Нас ни мътят.

 

Който и да ни мъти,

ще измъти и нашия молив.

Ако някой ден се измъкнем,

веднага ще нарисуваме

образа на мътещия.

 

Допускаме, че ни мътят.

Представяме си хрисима домашна птица

и пишем школски съчинения

за цвета и породата

на мътещата ни квачка.

 

Кога ли ще се измъкнем?

Нашите пророци в яйцето

спорят срещу скромно възнаграждение

върху продължителността на мътенето.

Допускат съществуването на ден „Х“.

 

От скука и реална потребност

измислихме инкубатори.

Загрижени сме за потомството си в яйцето.

На драго сърце ще предложим патента

на онази, която бди над нас.

 

Все пак над главите си имаме покрив.

Застаряващи пиленца,

ембриони-полиглоти,

дърдорят по цял ден

и тълкуват своите сънища.

 

Ами ако не ни мътят?

Ако тази черупка не се пропука никога?

Ако хоризонтът ни е само хоризонтът

на нашите драскулки и такъв си остане?

Живеем с надеждата, че ни мътят.

 

Макар да приказваме само за мътене,

все пак си остава опасността

някой извън черупката да огладнее,

да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.

Какво ще правим тогава, мои братя в яйцето?

 

1958