Признавам си, че не разбрах много за какво става въпрос след първия прочит, но след втория вече имах проблясък, а сега като ви чета коментарите, съвсем се изясняват нещата. Това му харесвам на Селинджър — не ти казва всичко в прав текст, принуждава те (едва ли не) да се замислиш. А мисля, че във време като нашето, в което е пълно с материалисти, лицемери и изкуствени хора, е особено освежително да прочетеш нещо такова. И да преосмислиш живота си…
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.