Мари Луизе Кашниц
Метаморфоза

Красивата ми сестра си замина и няма да я намериш,

Не можеш да я срещнеш в града.

Нито да й позвъниш по телефона или пък да й пишеш писма,

Отиде в манастир, където не желаеше да бъде.

В килия, която не харесваше.

Понеже не вярваше в друго освен в живота тук,

Който украсяваше със знамена и дрънкулки,

Лъскаше го като златна купа, влюбената.

Сила и очарование бяха нейните одежди.

В пашкул се сви разкошната гъсеница,

Изправена високо с огненото кадифе на кожата си,

С треперещите рогчета на охлюв, незнаеща за своята метаморфоза.

В мъничкия си ковчег лежи тя толкоз леко,

Че на рамо могат да го вдигнат ралица и жълти цветове на боб

И да го понесат посред житата

Към празника на Сириус.

 

1962