Биография

По-долу е показана статията за Мари Луизе Кашниц от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Мари Луизе Кашниц
Marie Luise Kaschnitz
германска писателка
Родена
Мари Луизе фон Холцинг-Берщет
Починала
ПогребанаФедерална република Германия
Националност Германия
Работилаписател, поет, белетрист
Литература
Жанровероман, поезия, разказ
Семейство
СъпругГвидо фон Кашниц-Вайнберг
Уебсайтwww.kaschnitz.de/sites/biofr.html
Мари Луизе Кашниц в Общомедия
Гробът на писателката

Мари Луизе Кашниц (на немски: Marie Luise Kaschnitz), баронеса Мари Луизе фон Холцинг-Берщет при раждането ѝ, е германска поетеса, белетристка и есеистка.

Живот

Родена е в Карлсруе в дома на генерал от стар елзаски благороднически род. Израства в Потсдам и Берлин. Във Ваймар и Мюнхен изучава професията на книжар, която за кратко упражнява в Рим. Там се омъжва за виенския археолог проф. Гвидо фон Кашниц-Вайнберг и години наред го съпътства при неговите проучвания във Франция, Италия, Гърция, Турция и Северна Африка.

Творчество

Своите, създавани в продължение на 2 десетилетия „Стихотворения“[1] (1947) и книгата „Мъртвешки танц и стихове за епохата“ (1947) поетесата публикува едва след рухването на националсоциализма, който ненавижда по морални подбуди. Следват стихосбирките „Музика на бъдещето“ (1950), „Вечният град“ (1952) и „Нови стихове“ (1957).

През 1960 г. Мари Луизе Кашниц става гост доцент по поетика във Франкфуртския университет. Събраните ѝ стихотворения от периода 1958-1961 г. излизат под заглавие „Твоето мълчание – моят глас“ (1962), посветени на починалия ѝ съпруг, а след тях е публикувана „Още една дума“ (1965). Сред последните поетически книги на Кашниц са „Без заклинания“ (1972) и „Песен за човешкия живот“ (1974).

В творчеството си поетесата свързва защитата на хуманизма, наследен от християнството и античността, с изобразяването на парливите проблеми на съвременния свят.

Библиография

„Мъжът с лалетата“. Разкази от Мари Луизе Кашниц
  • Liebe beginnt, Roman, 1933
  • Elissa, Roman, 1936
  • Menschen und Dinge 1945. Zwölf Essays, 1946
  • Gedichte, 1947
  • Totentanz und Gedichte zur Zeit, 1947
  • Gustave Courbet. Roman eines Malerlebens, 1949
  • Zukunftsmusik, Gedichte, 1950
  • Hiroshima, 1951
  • Das dicke Kind und andere Erzählungen, 1952
  • Ewige Stadt. Rom-Gedichte, 1952
  • Engelsbrücken. Römische Betrachtungen, 1955
  • Das Haus der Kindheit, Autobiographie, 1956
  • Neue Gedichte, 1957
  • Lange Schatten, Erzählungen, 1960
  • Dein Schweigen – meine Stimme. Gedichte 1958-1961, 1962
  • Hörspiele, 1962
  • Einer von zweien, 1962
  • Wohin denn ich, Aufzeichnungen, 1963
  • Überallnie, Gedichte, 1965
  • Ein Wort weiter, Gedichte, 1965
  • Ferngespräche, Erzählungen, 1966
  • Beschreibung eines Dorfes, 1966
  • Popp und Mingel, 1967
  • Ein Gedicht, 1967
  • Tage, Tage, Jahre, Aufzeichnungen, 1968
  • Vogel Rock. Unheimliche Geschichten, 1969
  • Die fremde Stimme, Hörspiele, 1969
„Стихотворения“ (2006)
  • Steht noch dahin, Neue Prosa, 1970
  • Gespräche im All, Hörspiele, 1971
  • Kein Zauberspruch, Gedichte, 1972
  • Das alte Thema, Gedichte, 1972
  • Eisbären, Erzählungen, 1972
  • Orte, Aufzeichnungen, 1973
  • Gesang vom Menschenleben, Gedichte, 1974
Посмъртни публикации
  • Ein letztes Gedicht, 1975
  • Gesammelte Werke in sieben Bänden, 1981
  • Marie Luise Kaschnitz liest Marie Luise Kaschnitz, 1996
  • Ziemlich viel Mut in der Welt, Gedichte und Geschichten, 2002
  • Gedichte, 2006

Награди и отличия

В чест на писателката Евангелистката академия в Туцинг учредява през 1984 г. литературната награда „Мари Луизе Кашниц“.

Бележки

  1. ↑ Стихотворението „Юни“ в превод на Венцеслав Константинов

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни