Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Обществено достояние)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Обработка
NomaD (22.01.2011)

Идея, съставителство и превод: Венцеслав Константинов

Източник: http://vkonstantinov.hit.bg/dichter/dichter.htm

Източник: http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/svetlinata/content.htm

История

  1. — Добавяне

Отново трябва да почувстваш, че те сграбчват всички здрави, млади сили,

Че нищо не застива, че край теб кръжи небесно злато и звездите пламенеят,

Че слънцето и вечерта се спущат, а ветрове над сини морски степи веят,

На щурм през облаци раздрани трябва да проникнеш в небесата светлокрили.

 

Нима си смятал, че пристанищните нежни светлини ще приласкаят твоите платна,

Набъбнали като моминска гръд, напираща необуздано под копринени брокати?

Чуй вече, в тъмнината, призрачен любовен глас — тече и ромоли кръвта ти —

А ти желаеше без мощ ръце да скръстиш, да се предадеш смирено без вина?

 

Почувствай: светлината и дъждът на твоя блян са се стопили,

Светът се е пропукал, бездната те мами, но пламти лазурната небесна твърд,

Започва бурята, сърцето ти запраща в пагубни обятия със сетни сили,

Догдето то напълно рухне с вик на сладост, щастие и смърт.

 

1914

Край