Ернст Щадлер
Послание

Отново трябва да почувстваш, че те сграбчват всички здрави, млади сили,

Че нищо не застива, че край теб кръжи небесно злато и звездите пламенеят,

Че слънцето и вечерта се спущат, а ветрове над сини морски степи веят,

На щурм през облаци раздрани трябва да проникнеш в небесата светлокрили.

 

Нима си смятал, че пристанищните нежни светлини ще приласкаят твоите платна,

Набъбнали като моминска гръд, напираща необуздано под копринени брокати?

Чуй вече, в тъмнината, призрачен любовен глас — тече и ромоли кръвта ти —

А ти желаеше без мощ ръце да скръстиш, да се предадеш смирено без вина?

 

Почувствай: светлината и дъждът на твоя блян са се стопили,

Светът се е пропукал, бездната те мами, но пламти лазурната небесна твърд,

Започва бурята, сърцето ти запраща в пагубни обятия със сетни сили,

Догдето то напълно рухне с вик на сладост, щастие и смърт.

 

1914