Едуард Мьорике
При гроба на Шилеровата майка

Често към края на селото, дето прогнила ограда

        Простите гробове заобикаля, бродя самотен.

Виж как е хлътнала тази могила; старците тук

        Вече не помнят чия е, не знаят, че тя е светиня.

Липсва й всяка украса, дори обяснителен знак;

        Жалко дръвче над нея простира закрилящи длани.

Шипко! Единствено тебе откривам вместо цветя;

        Ах, засрами ги, за чудо цъфни като прелестна роза!

Своето хилядолистно сърце разтвори! Запламти

        С дивия мирис, който извличаш от глъбините!

Тук е погребана майката на безсмъртен поет;

        Всички чада на Германия паметник днес му издигат.

 

1835