Читателски коментари (за „Душа назаем “ от Тихомир Димитров)

Идейно, но чак пък да преосмисли ценностната ми система… Лековерието аз не знам как се плаща (всичко така или иначе си има цена), но ако трябва да си вадя поука за това, че някой мечтае, или че вярва в чудеса (или в Сатаната) — не мисля. Никой от конкретните образи не беше направил нещо по-лошо от това да повярва в чудо. И това е лошо?! Всеки от тях беше поел достатъчно горчива порция от живота, а това с имейла беше просто капакът… дали изводът е, че добрите (идеалистите) плащат двойно?! Преекспониран е, според мен, въпросът с наивността. А романът ми се струва незавършен.