Стоян Михайловски
Пеперуда

Орелът — велемощний^[1] господар на вишините

и планините —

умрял… И птиците поканили тогаз

една мънинка пеперуда —

върховната власт да поеме… „Аз

не съм дотолкоз луда —

задумала тя, — да не знам,

че мойта работа не е на птиците да дам

наредба и закони… Чест подобна подобава

на който притежава

орелски нокът и орелска клъвка^[2]… Мен

Бог сътвори да миткам^[3] край чубрачките^[4] весден!“

 

Неопитни момци —

адвокатушки, даскалчета и писцѝ^[5] —

вий, що дърдорите весден и възмечтавате

да ставате

водители и големци —

за вас написах този строг,

но мъдър аполог^[6].

Съдбата колкото и да ви изкушава —

помнете винаги, че слава

без дарби и способност е лъжовна

и скоро се превръща в гавра всесветовна.