Стоян Михайловски
Критици и Гроздан

Гроздан — млад мъж — начена песнички да

                                                        натъкмява.

Повдигна се тогава

голяма врява

в газети и списания: — Велика

лирична драма се яви помежду нас! — завика

един фейлетонист.

А някакво си даскалче прибави:

— България навеки ще се слави

със тоя гений велемощен^[1] и лъчист!

        Опи се с тези хвалословия Гроздан,

предаде се на самопоклонение — захвана

самин да се нарича великан —

        и най-подир за всяка работа негоден стана.

 

Венец кога поднасяш на хлапак, четецо милий,

мисли, че помрачаваш за всегда^[2] душевни сили!