Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Обществено достояние)
Форма
Басня
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
moosehead (2010)

Издание:

Стоян Михайловски. Басни

Отговорен редактор: Венера Атанасова

Художествено офомление и корица: Борис Николов Стоилов, 2006

Компютърна обработка: Костадин Чаушев

Коректор: Ева Енгилиян

ИК „Хермес“, Пловдив, 2006

Печатница „Полиграфюг“ АД, Хасково, 2006

История

  1. — Добавяне

„Защо ли человеците[1] обичат светлината

на слънцето?… Къде ли е хубавината

на туй светило, вече застаряло,

безсилно вече, пребледняло?

Ах, колко е приятна тъмнината,

когато грей луната,

как всяко бяло става дваж по-бяло!…

Каква услада[2] и какво очарование

        през нощните седенки,

магическо едно сияние

кога изпълва въздуха със сенки

        и с поетически видения!

Да, чудна е и прелестна нощта,

нощта е извора на всички наслаждения,

нощта е майката на всяка красота!…“

 

Тъй бъбрела веднъж свещта,

разкапалата, лоената свещ,

най-мръсната вонеща вещ

под синий свод… Тогаз един парцал

тоз отговор й дал:

„Разбирам аз, другарко прелюбезна,

защо не можеш да търпиш на слънцето лъчите!

Ти само нощно време си полезна,

        и то в кръчмите,

а денем всеки се гнуси от теб и те презира!…“

Читателят разбира

значенето на този аполог[3].

От добрината

на тъмнината

да ни опази Господ Бог.

Бележки

[1] Человѐк (рус.) — човек.

[2] Усла̀да — удоволствие.

[3] Аполо̀г (гр.) — басня.

Край