Чудомир
За езика

За родния език е думата и за грижите по него. Разхубавявате го вие там софиянците, разкрасявате го и нали сте по-учени от нас провинциалистите, слушаме ви и ви подражаваме. И ние като вас спускаме плановете, и ние се затормозяваме, кога направим авария, и даваме обязателство да не се повтаря, и ние отчитаме грешките си, мъчим се да се справим с текучеството и снемаме от служба онези, които са си размножили нуждите дотам, че посягат към държавната каса. Преди да отпочнем да правим подметка на стърнищата, и ние проверяваме дали е здрав гьонът и пр., и пр. Изобщо стараем се да бъдем добри ваши ученици, да ви догоним и ако е възможно, да ви надминем даже.

Тези езикови красоти ги усвояваме най-вече от вестниците. Учат ни на тях вестникарите. Напоследък един беше употребил рубежа вместо граница. Като забелязах това, рекох си: „Браво, нашенец, браво, ти достигна до последната рубежа на разхубавяване на езика!“

Та от тях научихме тия думи, те имат грижа за езика ни. У нас в провинцията пък тази благородна служба изпълняват ораторите по разните събрания.

— Другари — ще подхване някой, — ние трябваши отдавна да се събиреми, да подговорими и да видими какво ша напрайми и ако не можими да решими, да се съгласими и да избирем и комисия, която… — и т.н.

— Другари и другарки — ще се провикне друг, — един от най-важните сектори, значи, в нашето селско стопанство е, значи, животновъдството. Да задоволяваме, значи, нуждите на широките народни маси с продукти, както, значи, и индустрията със суровини. Това, значи, може да стане само със земеделие, значи, и високо продуктивно животновъдство…

Стана дума за животновъдството, та ни дойде на ум за човека. Нали Горки беше казал: „Человек, това звучи гордо!“ В грижите си за езика не забравихме и него — най-висшето творение на природата. Той пък постоянно е натоварен да извърши това и това, понякога е разтоварен, а много често е впрегнат, не стига това, е и политически добре подкован например.

Щом е така, защо тогава да не можем да кажем още: и архиварят А. в ситен тръст обикаля канцелариите в министерството. Примадоната Б. снощи изцвили прекрасно арията си. Другарят В. е добре обезден в своята специалност; или най-сетне: критикът Г., достатъчно назобен с чужди мисли, изнесе доклад върху задачите на новата литература. Мислим, че няма да е зле така, и тогава думата человек ще звучи още по-гордо, а?