Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Иван Пейчев. Уморени думи. Стихотворения

ИК „Прозорец“, София, 1993

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Съставител: Роман Томов

Оформление и корица: Атанас Василев

Библиотечно оформление: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Печат: ДФ „Ц. Церковски“

История

  1. — Добавяне

Изгрявало е

ясното голямо слънце,

а те мечтаели

за свободата.

Вървяло е голямото

небе,

а те мечтаели

за свободата.

И дъжд и стръмен

вятър са вървели

и мокър сняг

е падал.

върху тях,

а те мечтаели

за свободата.

О, как съм им

завиждал,

че са тръгвали

със недостатъчно

патрони

и със пушки

горчиви от ръжда.

И, как съм им завиждал

за мечтата,

за тяхното величие

и гибел,

а най-вече за тяхното

незнание,

че който е постигнал

свободата

не вижда ясното

голямо слънце

и дъжд и стръмен вятър

и мокър сняг

не падат върху него,

а само

безпощадността

и безпощадното

безсъние прииждат

Край
Читателите на „Изгрявало е…“ са прочели и: