Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010)
Корекция
NomaD (2010)

Издание:

Иван Пейчев. Уморени думи. Стихотворения

ИК „Прозорец“, София, 1993

Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.

 

Съставител: Роман Томов

Оформление и корица: Атанас Василев

Библиотечно оформление: Буян Филчев

Коректор: Валери Калонкин

Печат: ДФ „Ц. Церковски“

История

  1. — Добавяне

Човека си отива

постепенно,

а ние винаги

и вечно го изпращаме

с усмивки изгорени

от цигари,

с ръце безкрайно

уморени от сбогуване

и със очи, които вечно

са изпращали

отиващия си.

О, постепенно

отиващия си човек.

Кому е нужна

постепенността

на хората

или на нас,

за да си вземем

сбогом

с толкова безразличие,

със оня който си отива

постепенно,

съпроводен

с усмивки изгорени

от цигари,

с ръце

безкрайно уморени

от сбогуване

със безразличие

което няма място

във живота ни.

Край
Читателите на „Човека си отива…“ са прочели и: