Езра Паунд
Потъване

Аз бих докрай потънал в странност:

тези удобства се натрупват върху мене, задушават ме!

Разпалвам се от новото, изгарям,

от новите приятели, лица,

места!

О, да си извън това,

това е всичкото, което аз желая

                        — спасете новото.

А ти,

любов, ти множество, все повече желаещо!

Аз ли правя неохотно всичките стени и улици и камъни,

всичката ни кал, мъгла и дим,

всичките посоки за движение?

Аз бих имал прилив върху себе си подобен на вода,

ох, далече от това!

Трева, полета ниски, хълмове

и слънце,

о, предостатъчното слънце!

Навън, и сам, сред някакви си

чужди хора!