Езра Паунд
Н. Й.

Мой град любим, тъй бял и беден,

чуй ме! Чуй ме, ще ти вдъхна аз — душа!

Вслушаш ли се в свирката ми, чуй ме!

 

Досега разбрах, че аз съм луд,

милиони същества крещят в движение;

това видение не е невинно.

Как тогава да изсвиря някакъв си пасторал?

 

Мой град любим,

ти си девственик без дъх

и беден като сребърна тръстика.

Чуй ме, щом се вслушаш в мен!

И ще ти вдъхна аз — душа!

Винаги ще бъдеш жив.