Дилън Томас
Смърти и пришествия

В почти опожаряващото навечерие

        на няколко близки смърти,

когато един от твоите най-малко възлюбени

        и знайни трябва да остави

летливия си дъх от лъвове и пламъци,

        от твоите приятели,

които с органите на прахта пресметната

        ще те обстрелват и възпяват,

най-гласовитият от тях сега ще е безмълвен,

        дето не може да потъне

        до безконечната си рана

в много семейна лондонска недружелюбна скръб.

 

В почти опожаряващото навечерие,

        когато по ключове и устни

заключ-отключ убитите ти чужденци се вият,

        един, който е най-незнаен,

слънце от друга улица, съсед полярнозвезден

        до сълзите си ще се спусне.

Дъжда на свойта кръв той в мъжкото море ще къпе,

        който крачи за мъртвите ти,

ще намотае глобуса си с твойта водна нишка

        и в раковините ще струпа

        всеки вик, откак светлината

за пръв път блесна в гръмотевичните му очи.

 

в почти опожаряващото навечерие

        на смърти и пришествия,

когато по лондонски вълни близки и чужди рани

        потърсят твоя гроб отмерен,

един враг между многото, който отдавна знае,

        че твоето сърце сияе

в зоркия мрак пряко ключалките и пещерите

        ще дръпне гръмотевиците,

за да затвори слънцето и с ключа да обжегне

        правдивите ездачи, докато

        най-невъзлюбленият лумне

като последния Самсон на твоя зодиак.