Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Шурбанов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство
Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов
Английска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
ISBN 954–04–0007–4
Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.
Водещ редактор: Федя Филкова
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник: Стефан Груев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректор: Евгения Джамбазова
Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09
ДФ Полиграфически комбинат — София
Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952
J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971
История
- — Добавяне
Правя това във войнствено отсъствие, когато
всеки каменогърлен миг в часа на любовта
приема котвения ми език зад вълнолома,
когато гордостта и хвална от фонтан и мачта
издуваше платна сред ръкотворен океан,
в гордото плаващо дърво, чиито клони раснат
през този сетен свод и кей и тази слаба къща
към небесата върху костно-мозъчни колони
е краеъгълна и дрипа на дъха, напразна
глава от опиум, от врана стрък, надута, вята
или като гърдите в прилив оградена с риф,
или пък въжения морски хименей раздрала
и гордостта най-сетне е сама като дете,
от ветрите завлечено при сляпата си майка,
такъв палат от хляб и мляко в град така беззъб.
За мене прави тя сега копривена невинност,
копринена вина на гълъб в горда самота,
в опипаните канари черупка от девици,
затворената, пряма перла, нимфени черти
проблясват в пещери с дъги и дири на сирени,
е дева и онзи срамен дъб и всичките поличби,
китово ложе, танц на бик и златен храст на лъв,
като изсмукан камък горда, снажна като пясък.
Туй са обратностите нейни — звярът, който следва
с гробовен крак на пастор и ръка от пет убийци
стопеното й бягство по стълба, натъпкан с пепел,
вика стадото огнено, но се излива в лед,
изгубен в гладния покой на клюмнало дърво,
изкачва градобитен хълм по хладните й стъпки,
пада на пръстен от лета и пладнета под ключ.
Оръжие си правя аз от скелет на осел
и пеш край този мъртъв град по пясъка воюващ
налагам въздуха, събарям изток, смъквам залез,
източеното й сърце щурмувам и обвесвам
на вените обезглавени сухата черупка.
През челюстта надава рев разруха изкълвана
и заради убийцата аз, тъмен от зараза,
като прииждаща вълна в крушение се просвам.
Крушение, простор за грешки, на гигантски разтег
надолу в напластеното море и воден стълб
виси в покров от камък мойта горда пирамида,
гдето лежи повита в чист смарагд и остър вятър,
остъргана от всеки мит, главата на героя,
самият слънчев анатом на любовта се свежда
и живото сърце изважда върху диамант.
„Утробата на майка му изблизваше калта —
провикваха се червеевите безвърхи устни
в ясното котвище, където аз лежах повит —
гущер, изстрелващ двойната отровна черна нишка,
да го сгребе обратно през креватната захапка
и белодъхата уста на семето зад було.“
„Виж — тътнат опнатите маски, — мъртвите възлизат;
в извивките на слабините се е вплел човек.“
Тези очи, някога слепи, веят на видения,
коренът на котела през безкората ръка
се закълби като дърво и метна огън-птица;
с гръмлив изтръгнат зъб, опашка, паяжинен тъпан
хукнаха смачкани ята край този цъфнал дух
и като прошка благ и тих, из облака от гордост
светът ужасен — моят брат оголва свойта кожа.
Сега в гръдта на облака лежат страни спокойни,
мореродена, моята любов от гордостта си
пристъпва тук без рана и без мълния в лицето,
повява леко вятърът, що скубеше горите,
когато на снега кръвта бе станала на лед.
И нека любовта ми тегли цицките въздушни
със сучещите гордости на утрето в очите —
аз правя туй в прощаващо присъствие и мир.