Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Александър Шурбанов, 1992 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Дилън Томас. И смъртта ще остане без царство
Съставил и превел от английски: Александър Шурбанов
Английска. Първо издание
Народна култура, София, 1992
ISBN 954–04–0007–4
Книгата е издадена с конкурс на Националния център за книгата.
Водещ редактор: Федя Филкова
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Редактор: Иван Теофилов
Художник: Стефан Груев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Коректор: Евгения Джамбазова
Формат 70×90/32. Тираж 3000. Печатни коли 7. Издателски коли 4,09
ДФ Полиграфически комбинат — София
Dylan Thomas. Collected Poems, 1934–1952
J. M. Dent & Sons Ltd. Aldine House Belford Street, London, 1971
История
- — Добавяне
Щом времето като препускаш, гроб
те сгащи, сгушеният ти покой
сърп от коси и тази круша-крий
любов се изкатери най-накрай
току до свода сляп
и дойде с ножица кроячът стар,
спасете мене, клетника невзрачен,
от любовта подобно труп съблечен
и от лисичия език отлъчен,
от живия пластир,
спасявайте ме, съвест и сърце,
сърцето на Трупа се стапя в кост,
щом и кръвта, и времето без страст
извличат като синини от пръст
от девата деца,
че със неделен лик, с парцал за прах
във ръкавицата, ловец и плячка,
аз, който може ледената дрешка
на гроба да не закопчея с брошка
от непорочно ох,
крача през краищата на Трупа,
а в мозъка ми чукат ситен морз
на стигналия до кръвта ми мраз
и спирам сред евнуси, дето слуз
върху липата спи.
Глупашко време, време и сплетни.
О, не, любовен череп, чук надвесен
надвисна над честта в часа опасен.
Трупа в хангара казва днес навъсен
на пръчката: „Падни!“
Не, радостта не е чукаща плът,
ракова слятост, лятното перо
в клонака сгушен, кръст, който гори,
градският подлез, та да се провре
човекът през асфалт.
Свещта си в кулата ти овлажнил,
знам: радостта е прах, която чука,
кълн на Трупа в Адамовата пъпка,
рода на любовта сред полумрака —
такъв е твоя дял.
Тук всичко свършва, кулата и той
(о, дом от вятър), сведен хоризонт,
пета на слънцето, размекнат винт
(предай се, лято), кожа от цимент,
на действията край.
И всичко вятърът, от задух свит,
коси, та времето да го прегази
в пепел от смърт. Обичай го до сълзи,
о, глад на Труп, дорде отнасяш този
ненацелуван свят.