Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Корекция
vanj (2010)
Сканиране, разпознаване и допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Латиноамериканска фантастика

Първо издание

Съставители: Фани Наземи, Румен Стоянов

Редактор: Екатерина Делева

Художник: Гилермо Дейслер

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректори: Бети Леви, Трифон Алексиев, Тодор Чонов

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Добавяне

Трябва да побързаме с тази история, защото тя зависи изключително от времето, през което трае разказването й. И от вас.

Елза Грау поиска да гледа, за втори път „Кеят на мъглите“. Даваха го в едно квартално кино. Пристигна в три и половина следобед. Едно бледо и окъпано слънце предразполагаше към протягане. Реката вилнееше там някъде.

Елза влезе в тъмното. Два предварителни филма изчерпаха търпението и способността й да не се изненадва. Във втория кадрите се задържаха в дебнене на едно легло, използвано непрекъснато от някакъв хамалин — през нощта, и от някаква жена — през деня. Когато жената тръгваше за работа на свечеряване, мъжът се връщаше от своята, а на разсъмване се връщаше тя и тръгваше той. И все същото настървение и борба, препускане, за да се легне в това легло. На пръв поглед почивката на двамата беше едно изчакване между две разминаващи се пиянства, но Елза сметна, че камерата, въпреки упоритото фокусиране, не можеше да улови най-същественото: сънят, който трябваше да продължава без прекъсване, който не можеше да бъде нарушен никога, безкрайният сън. И този мъж и тази жена, които при раждането и отмирането на деня (или при раждането и отмирането на нощта) се хулеха и се биеха за обсебването на едно легло, бяха само оръдия в служба на този сън, който на всяка цена трябваше да продължи. Преди да дойде ред на „Кеят на мъглите“, Елза се почувствува прекалено уморена, за да може да съсредоточи вниманието си. Стори й се, че нейното живо същество бе погълнато от тъмнината или от фикцията, а остатъкът, може би най-същественото, плуваше в прашния въздух с риск да бъде унищожено от зрителите. Продавачите на шоколадчета я гледаха доста втренчено: Елза излезе тичешком.

Вече беше нощ. По бузите й се плъзнаха капки дъжд. Стори й се странно, че има усещания: като че чувствува живота, а е мъртва.

Обичайните неща й се видяха нови и прелъстителни: реката, пристанището и една светлина. В този момент беше естествено да слезе по стълбичката към кораба, да си позволи да остане на палубата, да гледа и да се приближава бавничко и пак да гледа, малко по-отблизо този заспал мъж. А в това време дъждовните капки продължаваха да се процеждат от косата. Елза почувствува ласката на студените струйки, стичащи се по врата.

Елза направи една крачка и се спря: после още една: видя това, което винаги бе желала и мечтала: видя съня на един мъж, един жив сън, истински, с фигури, които се движеха, действуваха, подчиняваха се на някакъв закон. Елза искаше да знае, да знае. На каква съдба, на какъв господар се подчиняваха фигурите от съня? Изведнъж те застинаха: тези погледи знаеха нещо за нея, твърде много. След туй една фигура размаха ръка: беше знак. И другите направиха същото. Викаха я: защо ли? Елза позна онази окървавената, която се размахваше сред тях. Онази окървавената беше нейна, принадлежеше й, беше изтръгната от собствените й сънища.

Тази жестикулираща група не беше нещо сериозно, вече заприличваше на нелепост, сякаш действуваше специално за нея, Елза престана да бди. Направи още една крачка. Бе последната: беше проникнала в кръга на един сън.

Фигурите не се занимаваха повече с нея. Окървавената се превърна във вълк. Елза остана там, без да знае какво да прави. Беше изгубила предишната си съдба и още не умееше да се подчинява на другата.

Изведнъж започна да се очертава един празен контур, който извайваше постепенно една позната форма, нея, формата на Елза Грау, точния й размер, а контурът я обкръжи, залови я, плени я. И започна да се изпълва с нейния страх и с нейния ужас.

Елза понечи да извика, но нямаше глас. Контурът я задушаваше, или пък вцепенението й нарастваше… Елза Грау разбра, че вече не можеше да излезе от кръга на съня.

А ако този заспал мъж се събуди? Навярно другите фигури от съня можеха да следват своята съдба, без да задават въпроси, може би се стопяваха. Но Елза, Елза Грау…

Тя е тук, в този кръг на съня, който бе похитила; тя е тук като в клопка, затворена в контура на една фигура от съня, притисната, без да знае какво може да се случи после.

Заспалият мъж вече се размърдва, скоро ще се събуди. Има нужда от някой, който да го замести, някой, който да заспи, бързо, бързо и да продължи този сън.

Елза изпитва страх. Едно прекъсване, накъде ли би я отвело то? Продължете съня, моля ви. Помислете, че да похитиш един сън е нещо, което би могло да се случи на всеки, дори на вас.

Край