Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mariposas de Koch, ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Корекция
vanj (2010)
Сканиране, разпознаване и допълнителна корекция
moosehead (2010)

Издание:

Латиноамериканска фантастика

Първо издание

Съставители: Фани Наземи, Румен Стоянов

Редактор: Екатерина Делева

Художник: Гилермо Дейслер

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Васко Вергилов

Коректори: Бети Леви, Трифон Алексиев, Тодор Чонов

Издателство „Христо Г. Данов“ — Пловдив

Печатница „Димитър Благоев“ — Пловдив

История

  1. — Добавяне

Казват, че храча кръв и че скоро ще умра. Не! Не! Това са пеперуди, червени пеперуди. Ще видите сами.

Аз гледах как магарето ми дъвче маргаритки и ми се струваше, че това спокойствие, този покой на духа, преливащ в очите му, се дължи на белите цветенца. Един ден и на мене ми се прииска да изям една маргаритка. Протегнах ръка и в този миг върху цветето кацна една пеперуда, бяла като него. Казах си: „Защо не и нея?“ и я поднесох към устните си. Трябва да призная, че за предпочитане е да се гледат. Имат вкус на нещо средно между олио и предъвкана трева. Такъв поне беше вкусът на тази пеперуда.

Втората остави само блудкав гъдел в гърлото ми, защото влезе сама, в самоубийствен полет, както предположих, забързана след любимата си, погълната от мене. Третата, както и втората (може би трябва да кажа вторият) се възползва от отворената ми уста, зяпнала не от следобедния сън на ливадата, а поради малко глуповатия ми начин да съзерцавам работата на мравките, които за щастие не летят, а тези, които го правят, летят съвсем ниско.

Третата — убеден съм — също е имала самоубийствени намерения, което е присъщо за предполагаемо романтичния характер на пеперудите. Можем да предположим любовта й към втория, а можем да си представим и голямата й запленяваща сила, способна да покрие със забрава първата и единствената — трябва да подчертая това, — погълната и погубена по моя вина. Може също така да се приеме, че неизбежната интимност вътре в мене е улеснила намеренията на втората ми наемателка.

Не мога обаче да разбера защо двойката — толкова млада и склонна да върши лудории, както вече бе доказала това — реши да остане вътре, след като аз никога не съм й пречил да излезе, стоейки с отворена уста било неволно, било нарочно. Но заради бедния и безвкусен стомах, който ми е дала природата, трябва да заявя, че те не пожелаха да живеят дълго в него. Преместиха се в сърцето, може би по-малко, но с удобствата на модерно жилище, защото е разделено на четири помещения или стаи, ако предпочитате да ги наричате така. Това естествено предизвика усложнения, когато двойката започна да се огражда с дечица. Така си живееха те и като безплатни наематели не можеха да се оплачат от собственика на къщата, защото в противен случай биха проявили черна неблагодарност.

Там живяха те, докато дъщерите пораснаха и както можете да си представите, поради неопитността си, която и на пеперудите дава крила, пожелаха да излетят. Да излетят извън сърцето и тялото ми.

Ето как започнаха да се появяват тези пеперуди, обагрени в дъното на сърцето ми, които вие погрешно наричате кървави храчки. Както виждате, те са просто червени пеперуди от червената ми кръв. Ако вместо да летят, както би трябвало да постъпват поради факта, че са пеперуди, падат тежко на земята като съсирени, то е само защото са се родили и израсли в мрак и следователно са слепи, горкичките.

Край