Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Георги Папанчев, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Разказ
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- moosehead (2010)
Издание:
Австралийски разкази
Първо и второ издание
Съставител: Георги Папанчев
Редактор: Невяна Николова, Марта Симидчиева
Художник: Димитър Тошев
Коректор: Наталия Кацарова
ДИ „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: moosehead)
Една ученолюбива млада мишка се зарови в книгите си и след като ги изчете, заяви в присъствието на друга, съвсем стара мишка:
— Аз открих пътя към златния век.
Старата мишка изтри гуреливото си око и отговори презрително:
— Всички знаят пътя — знаем го от векове насам, — но никой още не е открил как да се справим с котката.
— Грубо и ненаучно — каза ученолюбивата млада мишка. — Хипнотизъм му е майката.
— Дрън-дрън! — каза старата мишка. — Ще ми хипнотизираш ти… или каква беше онази дума…
Младата мишка замахна няколко пъти с дясната си лапичка и остави старата да дъвче парче сапун, въобразявайки си, че то е парче екстра сирене. После изпъчи гърди, пропълзя покрай перваза на дюшемето, измъкна се през дупката в стаята и замарширува направо през килима към рижата котка, заспала пред огъня.
Когато мишката се приближи на около два-три метра, котката се събуди. Примига при вида на мишката, запътена смело към нея, и си каза:
— Сигурно все още сънувам. Явно последната мишка ми е дошла в повече.
— Така ще бъде и с тази — каза учената млада мишка с решителен тон.
Котката се изправи сепнато.
— Надявам се, че ще ме извиниш за въпроса — започна мазно тя. — Но вероятно съм те захапала зад ушите при някоя от предишните ни срещи?
— Не — каза мишката строго и продължи да приближава.
— Странно! — възкликна рижата котка, но после сви рамене примирено. — Коя съм аз, че да споря с вечерята си.
Мишката се напрегна, съсредоточи вниманието си, започна да присвива вежди, докато очите й заблестяха като на злодей във викторианска мелодрама, и замахна два пъти с дясната си лапичка, като казваше:
— Котке, на теб много ти се спи. Много ти се спи. Много ти се спи.
— Да, ама на мен никак не ми се с… — започна котката, но точно тогава се прозя.
— Пред себе си виждаш голямо зло куче! — каза мишката.
— За бога! Мишката май е права! — каза си котката. — Странно! И какво е зло само!
Козината й настръхна и тя се разтрепера от страх. Подскочи един метър във въздуха и падна на гърба си от ужас, а после офейка през вратата, изхвръкна от къщата и продължи да бяга.
Триумфът на младата мишка беше пълен и другите мишки в къщата я обявиха за спасител на тяхната раса. Скоро славата й стигна и до други къщи, откъдето мишките също потърсиха помощта й.
— Трябва да им помогна — каза младата мишка. — Добрият живот е право на цялата ни раса.
Тя служеше неуморно на тази кауза и освобождаваше отначало цели улици, а после — цели квартали.
В това време рижата котка се намираше в приют за котки, където обясняваше неврозата си на другите обитатели:
— Готова бях да се закълна, че е мишка, а после, кълна се, видях огромен мастиф със зъби, големи колкото касапски ножове.
— И аз преживях същото, само че кучето беше вълча порода — каза една сива котка.
— А пък мен ме прогони ирландска хрътка — каза една персийска котка. — И то от най-хубавия дом в света.
— Един булдог ме изплаши така, че изгубих седем от деветте си живота — обясни една котка на кафяви, жълти и черни петна.
— Една сива хрътка така ме стресна, че от деветте ми живота ми остана само половин живот — каза изнемощяло една черна котка.
Една котка албинос, която до този момент слушаше разговора внимателно, сега се намеси:
— В цялата тази история общият фактор е, че в началото всички ние сме видели или сме си мислели, че виждаме мишка. Струва ми се, че това е проява на някаква масова истерия.
— Кой е истеричен? — извика рижата котка.
— С нищо не съм по-лоша от другите котки — възмути се сивата.
— Ти си истеричка! — извика персийската на албиноса.
— Ти четеш прекалено много! — викна петнистата. — И все за разни там психологически глупости!
— Както желаете, дами, господа и… идиоти! — сви рамене албиносът. — Аз просто се опитвах да ви помогна. Но сега ми е ясно, че ще трябва да се оправям сама. Ще се върна, за да се опълча срещу мастифа, немската овчарка, ирландската хрътка, булдога и сивата хрътка — да не говорим за вълка, който самата аз видях по мръкнало. Довиждане, колеги психопати!
Когато излезе вън на улицата обаче, котката албинос не се чувствуваше вече тъй смела, особено пък когато следобедното слънце светеше в очите й и я заслепяваше. Тя се блъскаше в стълбове и кофи за боклук падаше в канавки, спъваше се в камъни, а веднъж едва не я сгази линейка за животни, пълна с истерични котки.
— Онези глупаци в приюта са по-слепи и от мен! — каза си албиносът и продължи решително пътя си.
Късно следобед албиносът се приближи до стария си дом. Тъкмо си пое дъх за малко, преди да влезе, когато долови мирис на мишка. Беше учената млада мишка, която се връщаше от една къща, където също бе установила „златния миши век“.
— Момент, мишке! — извика котката албинос, посягайки пипнешком в заслепението си.
„Една котка, която съм пропуснала“ — каза си младата мишка, а на глас извика: — На теб ти се спи! Много ти се спи! Много ти се спи!
— Наистина ми се спи! — отвърна албиносът. — Извървях доста път, а и съм в лошо настроение — заради онези невежи глупаци в приюта за котки. Никога няма да постигнем прогрес, докато представители на нашата раса презират учението и се надсмиват над четенето на книги.
— Пред себе си виждаш голямо зло куче! — каза мишката.
— Нищо подобно! — отвърна котката албинос. — Както казвах, целият прогрес на този свят се дължи на малцина избраници…
— Голямо зло куче! — повтори мишката. Тя размаха лапичките си и потрети, като се приближи още повече до котката. — Голямо зло куче!
— Еврика! — извика албиносът. — Открих! По дяволите! Мишка, която практикува хипноза! — Протегна лапа и улови мишката. — Много бих искала да те видя, приятелко! И ти си избраница като мен.
— Не можеш да ме видиш! — ахна мишката. — О, с мен е свършено!
— Боя се, че е така — съгласи се албиносът. — Не мога да видя абсолютно нищо, преди слънцето да залезе.
После продължи нежно:
— Аз бих могла да те обикна, приятелко, ако природата не бе решила друго. — Албиносът се разсмя. — Като си помисля само как си измамила онези идиоти: надутата рижа котка, глупавата персийска котка и всички останали… Но аз открих истината! И ще те задържа известно време при себе си. Ще продължиш да ги плашиш по моя заповед. — И тя захапа мишката зад ушите.
— Както желаеш — каза мишката, за да спечели време, макар и да знаеше, че й остава малко. После си помисли: „Едно последно върховно усилие в името на нашата раса!“
В девет часа същата вечер в приюта докараха отново една истерична котка албинос. Очите й щяха да изхвръкнат от главата й, а тя само повтаряше:
— Такова куче! Имаше три глави — една вълча, една на хрътка, една на булдог! На всяка глава имаше по две уста, а във всяка уста имаше по три реда зъби и…
— Много странно! — каза рижата котка.
— Виж докъде я докара нейната психология — каза поучително петнистата котка.