Феликс и Тео
Дом без надежда (7)

6

— Кафе или чай? — провикна се Ингрид Хаубе от кухнята.

Мюлер седеше на масата, където закусваха.

— С удоволствие бих изпил едно кафе!

Гернот Хаубе влезе в трапезарията и прочете заглавната страница на „Фридрихсхаузен ежедневник“.

— Вижте днешното заглавие: „Убиецът все още на свобода!“ Това е журналистика от най-долна класа.

— Вижте — каза Мюлер и грабна вестника.

Оттам падна една малка бележка, която беше поставена между страниците.

— Какво е това? Някакво писмо за теб, Гернот.

— Невъзможно, пощата идва винаги около 11 часа. Нека да видим!

Самади е невинен

Изречението от бележката беше скрепено с изрязани и залепени вестникарски букви.

— Това е доста странно! — Хаубе беше объркан.

— Но това са едни добри новини, не мислиш ли? — Мюлер огледа анонимното писмо. От друга страна това ни подсказва, че ние си имаме един неизвестен приятел. Някой, който знае нещо, но прекалено много се страхува.

— Да, но това не ни помага особено — Хаубе огледа още веднъж бележката.

— Кой е в действителност този Ахмад Самади? — Мюлер прекъсна тишината.

— Момчето си е наред. Той ме увери, че няма нищо общо със смъртта. Живее от около половин година тук. Често ми помагаше като преводач. Говори доста добре немски и бързо се сприятели с няколко души в града. Нямам никаква представа защо е изчезнал.

— На колко е години?

— Ахмад… ами на около осемнайсет.

— А убитото момче?

— Клаус Бийдерщет е, хмм, беше горе-долу на същата възраст.

— Мислиш ли, че двамата са се познавали?

— О, ами аз също мислих вече за това. Много е вероятно. Както казах, Ахмад има приятели в града. Може да са се запознали в младежкия център или на дискотека.

— А ти познаваше ли Клаус Бийдерщет?

— Не, не лично. Хората от енорийската общност го описваха като доста скромно момче. Той винаги се движеше със скинарите.

— Със скинарите? Може би тук се крие един мотив.

Хаубе изгледа детектива скептично.

— Ти мислиш ли, че Ахмад…?

— Глупости, Гернот, аз мисля само на глас. Но проучванията показват, че трябва да се разгледат всички възможности…