Даниил Хармс
Пакин и Ракукин

— Ей ти, я не крякай много! — рече Пакин на Ракукин.

Ракукин смръщи нос и погледна мрачно Пакин.

— Какво зяпаш? Не ме ли позна? — попита Пакин.

Ракукин подъвка устната си, завъртя се възмутено с въртящото се кресло и се загледа в друга посока. Пакин забарабани с пръсти по коляното си и каза:

— Ама че глупак! Няма да е зле да го хлопне човек с някоя пръчка по тила.

Ракукин се изправи и понечи да излезе от стаята, но Пакин скочи светкавично, догони Ракукин и възкликна:

— Я чакай! Къде тръгна? По-добре седни, че да ти покажа туй-онуй.

Ракукин се закова на място и недоверчиво впери поглед в Пакин.

— Какво, не вярваш ли? — попита Пакин.

— Вярвам — рече Ракукин.

— Сядай тогава обратно, в ей това кресло.

И Ракукин пак се сви във въртящото се кресло.

— Ето на — каза Пакин, — какво седиш в креслото като глупак?

Ракукин размърда крака и запремигва.

— Не мигай — каза Пакин.

Ракукин престана да мига, накокошини се и главата му потъна в раменете.

— Изправи се, де — каза Пакин.

Ракукин, все така прегърбен, изпъчи корем и протегна врат.

— Ох — рече Пакин, — така бих те цапнал по муцуната!

Ракукин изхълца, наду бузи и после внимателно издиша през носа.

— Я не се прави на важен! — нареди Пакин.

Ракукин изпъна врат още повече и пак замига бързо-бързо.

Пакин каза:

— Ако ти, Ракукин, още сега не престанеш да мигаш, ще те ритна в гърдите!

За да не мига, Ракукин изкриви челюст, още повече изпъна врат и отметна глава назад.

— Уф, колко си отвратителен — каза Пакин. — Мутрата ти е като на кокошка, шията — синя, просто отврат!

В това време главата на Ракукин се отмяташе все по-назад и по-назад и най-после, останала без сили, се обори на гърба му.

— Що за дяволия! — възкликна Пакин. — Тоя пък фокус какъв е?

Ако човек погледнеше Ракукин от мястото на Пакин, би могъл да си помисли, че Ракукин е съвсем без глава. Адамовата ябълка на Ракукин стърчеше нагоре. Човек неволно можеше да си помисли, че това е нос.

— Ей, Ракукин! — подвикна Пакин.

Ракукин мълчеше.

— Ракукин! — повтори Пакин.

Ракукин не отговаряше и продължаваше да седи, без да мръдне.

— Така — каза Пакин. — Свърши се с Ракукин.

Пакин се прекръсти и излезе на пръсти от стаята.

След около четиринайсет минути от тялото на Ракукин изпълзя една малка душа и злобно погледна към мястото, където доскоро седеше Пакин. Но в този момент зад бюфета се показа високата фигура на ангела на смъртта и като хвана за ръка Ракукиновата душа, я поведе нанякъде направо през къщите и стените. Ракукиновата душа подтичваше след ангела на смъртта, като злобно се оглеждаше. Но ето че ангелът на смъртта ускори крачка и Ракукиновата душа се стопи нейде зад завоя, като непрекъснато подскачаше и се препъваше.