Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Гиммелькумов, 1933 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
Химелкумов гледаше момичето в отсрещния прозорец. Но момичето от отсрещния прозорец нито веднъж не погледна към Химелкумов. „Това е от стеснителност“, помисли си Химелкумов.
* * *
Химелкумов си боядиса лицето със зелен туш и се приближи до прозореца. Нека всички си мислят „Този пък колко е странен“, рече си Химелкумов.
* * *
Тютюнът свърши и Химелкумов нямаше какво да пуши. Дърпаше от празната лула, но това само увеличаваше мъчението му. Така изтекоха два часа. А после тютюнът се появи.
* * *
Химелкумов фиксираше с поглед едно девойче и мислено му заповядваше да обърне глава към него. Това обаче не помагаше. Тогава Химелкумов започна да заповядва мислено на момичето да не гледа към него. И това не помогна.
* * *
Химелкумов търсеше вътрешна идея, за да потъне за цял живот в нея. Приятно е да си почти луд по едно-единствено нещо. Такива хора го откриват навсякъде и във всичко. И всичко останало има пряко отношение към любимата им идея фикс.
* * *
Внезапно Химелкумов беше обхванат от страшна алчност. Не беше ясно обаче върху какво се разпростираше тази алчност. Химелкумов си повтаряше правилата за пренасяне на думите и дълго размишлява за буквите „с“, „т“ и „в“, които не се делят. „Днес съм много алчен“, говореше си самичък Химелкумов. Хапеше го бълха, той се чешеше и разчленяваше на ум думата „естество“, както трябва да бъде пренесена от един ред на друг.
юни 1933 година