Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- В трамвае сидели два человека…, 1940 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Ася Григорова, 2001 (Пълни авторски права)
- Форма
- Анекдот
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 6 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.
Издание:
Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби
КК „Труд“, 2001
Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““
Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001
ISBN: 954-528-231-2
История
- — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)
В трамвая седяха двама души и си разсъждаваха. Единият говореше: „Не вярвам в задгробния живот. Няма реални доказателства, че съществува. За него не съществуват и авторитетни свидетелства. За задгробния живот в религиите се говори или много неубедително, например в исляма, или много мъгляво, например в християнството, или пък изобщо не се споменава, например в Библията, или пък направо се казва, че такъв не съществува, например в будизма. Разните случаи на ясновидства, пророчества, различни чудеса и дори привидения нямат пряко отношение към задгробния живот и изобщо не доказват съществуването му. Ни най-малко не ме интересуват разкази като онзи за човека, който сънувал лъв и на другия ден бил убит от избягал от зоологическата градина лъв. Интересува ме само въпросът: Има ли задгробен живот, или няма? Вие как смятате?“
Вторият събеседник рече: „Ще ви отговоря така: Никога няма да получите отговор на въпроса си, а дори и да получите, не му вярвайте. Единствено вие можете да си отговорите на този въпрос. Ако си отговорите с да, значи е да, ако си отговорите с не, значи е не. Само че трябва да си отговорите с пълна убеденост, без сянка от съмнение, или, по-точно казано, с абсолютна вяра в своя отговор.“
Първият събеседник каза: „Бих си отговорил на драго сърце. Но трябва да си отговоря с вяра. А за да си отговоря с вяра, трябва да съм убеден в истинността на отговора. А откъде да взема тази убеденост?“
Вторият събеседник каза: „Убедеността, или по-точно, вярата, не може да се придобие отникъде, можеш да я откриеш само в себе си.“
Първият събеседник попита: „И как бих могъл да открия у себе си вяра в отговора си, щом дори не знам какъв да е той — да или не.“
Вторият събеседник отвърна: „Изберете си онова, което ви харесва повече.“
— Сега е нашата спирка — каза първият събеседник и двамата станаха от местата си, за да се придвижат към изхода.
— Извинете — обърна се към тях някакъв изключително висок на ръст военен. — Чух разговора ви и, простете ми, се заинтересувах: Как е възможно двама души, при това още млади, да говорят сериозно има ли задгробен живот, или няма?
(1940 година)