Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
В трамвае сидели два человека…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Анекдот
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2010)

По време на подготовката на книгата „Падащи баби“ за публикация в „Моята библиотека“ се натъкнах на непростим гаф на екипа на книгоиздателска къща „Труд“: три разказа — „Писмо“, „За равновесието“ и „Грехопадение, или познанието за доброто и злото“ — погрешно са издадени под авторството на Илф и Петров. Моята проверка установи, че тези творби всъщност са на Даниил Хармс. Оставям без коментар „професионализма“, проявен от въпросната книгоиздателска къща. Ние от „Моята библиотека“ представяме текстовете с тяхното автентично авторство.

NomaD

 

Издание:

Даниил Хармс, Илф & Петров. Падащи баби

КК „Труд“, 2001

Кн. 18 от поредица „Колекция „Хумор““

Библиотечно оформление и корица: Виктор Паунов, 2001

ISBN: 954-528-231-2

История

  1. — Добавяне (сканиране, разпознаване и корекция: NomaD)

В трамвая седяха двама души и си разсъждаваха. Единият говореше: „Не вярвам в задгробния живот. Няма реални доказателства, че съществува. За него не съществуват и авторитетни свидетелства. За задгробния живот в религиите се говори или много неубедително, например в исляма, или много мъгляво, например в християнството, или пък изобщо не се споменава, например в Библията, или пък направо се казва, че такъв не съществува, например в будизма. Разните случаи на ясновидства, пророчества, различни чудеса и дори привидения нямат пряко отношение към задгробния живот и изобщо не доказват съществуването му. Ни най-малко не ме интересуват разкази като онзи за човека, който сънувал лъв и на другия ден бил убит от избягал от зоологическата градина лъв. Интересува ме само въпросът: Има ли задгробен живот, или няма? Вие как смятате?“

Вторият събеседник рече: „Ще ви отговоря така: Никога няма да получите отговор на въпроса си, а дори и да получите, не му вярвайте. Единствено вие можете да си отговорите на този въпрос. Ако си отговорите с да, значи е да, ако си отговорите с не, значи е не. Само че трябва да си отговорите с пълна убеденост, без сянка от съмнение, или, по-точно казано, с абсолютна вяра в своя отговор.“

Първият събеседник каза: „Бих си отговорил на драго сърце. Но трябва да си отговоря с вяра. А за да си отговоря с вяра, трябва да съм убеден в истинността на отговора. А откъде да взема тази убеденост?“

Вторият събеседник каза: „Убедеността, или по-точно, вярата, не може да се придобие отникъде, можеш да я откриеш само в себе си.“

Първият събеседник попита: „И как бих могъл да открия у себе си вяра в отговора си, щом дори не знам какъв да е той — да или не.“

Вторият събеседник отвърна: „Изберете си онова, което ви харесва повече.“

— Сега е нашата спирка — каза първият събеседник и двамата станаха от местата си, за да се придвижат към изхода.

— Извинете — обърна се към тях някакъв изключително висок на ръст военен. — Чух разговора ви и, простете ми, се заинтересувах: Как е възможно двама души, при това още млади, да говорят сериозно има ли задгробен живот, или няма?

 

(1940 година)

Край
Читателите на „В трамвая седяха двама души…“ са прочели и: