Даниил Хармс
Пасквил

Прочутият четец Антон Исакович Ш., същото онова историческо лице, което се прояви през септември 1940 година с лекториите си на „Литейна“, обичаше преди изявите си да полежи някой и друг час и да си почине. Случваше се, полегне лицето на дивана и си каже „Ще поспя“, ама не спи. А след лектория обичаше да си похапне. Ето го, отиде си у дома, настани се на масата и рече на жена си: „Хайде, гълъбичке, сготви ми нещо с юфка.“ И додето жена му сготви, то си седи на масата и чете книга. Жена му е хубавичка, с дантелена престилчица, с чантичка в ръка, а в чантичката — носна кърпичка и медальонче, жена му тича из стаята, потропва с токчета като пеперудка, а лицето си стои скромно на масата, чака си вечерята. И всичко си върви по мед и масло. Жена му рече нещо приятно, лицето кимне с глава. Жена му пърха пред бюфета и позвънва с чашки. „Я ми сипи една, душичке“ — прикотка я лицето. „Само гледай да не се пропиеш, гълъбче“ — отвърне жена му. „Белким не се пропия, котенце“ — рече то и си излее чашката в гърлото. А жена му го заплаши с пръстче и вече тича на верев към кухнята. Ей в такива приятни тонове минава и цялата вечер, а после лягат да спят. През нощта, ако не им попречат мухите, си спят спокойно, защото са много приятни хора!