Павел Василиев
Радост моя, жар-жарава…

Радост моя, жар-жарава,

тебе аз обикнах пръв.

Мен ме гони лоша слава,

теб те гони луда кръв.

Мед в косите ми застива,

а си черна ти; по-тих

от очи — до днес — такива

тъй бездънни, аз не пих.

Никъде не срещнах огън

като твоя — ах, беда!

В родния ми край с тревога

чака моята рода:

бухал в бухналото блато,

сови три и три сестри,

кон разпенен — огнен вятър,

на връвта есетри три,

брат, ден ябълков, тъй хубав

и от смях поруменял,

и хитрец с лисича шуба –

конекрадец засиял.

 

……………………………

 

Край мой — светъл и безгрижен.

А навярно искаш ти

вятър яростен да стриже,

простодушно да шепти.

Ах, пази се, тук оставаш

сам-сама в неверен час.

Всички пътища познавам,

може да избягам аз.

Знай, че краят е разпасан,

от измами похитен.

Веселякът е опасен,

а не дух опитомен.

Подосещаш ли се нещо –

не рода, а огнен зов!

Цялата околност вещо

ме подкрепя в моя лов.

 

1932