Читателски коментари (за „То “ от Стивън Кинг)

Не съм съгласен с нищо от казаното. Няма човек (или се среща много рядко такъв) между 15–20 години, който да разбере тази книга (както и другото на Кинг. Целта е ИМЕННО да не се приемат нещата безрезервно — не с такава цел Кинг е писал книгата. Сцената, за която говориш, с Бевърли и останалите Неудачници — тя е изключително важна за сюжета, това е моментът, в който Неудачниците на практика се обвързват както един с друг, така и с Бялото (което вече води към серията „Тъмната кула“, която обаче е друга тема). Явно малко от вас иначе са разбрали, че на практика ТО представлява носталгичен и по своему красив реверанс към детството и онова, което губим като пораснем. Физическото и сексуално насилие над деца (не видях последното точно в ТО, не и открито, иначе) няма как да се избегне в хоръра — това на практика е нещо, което се случва навсякъде, по всяко време. Целта на всеки хорър автор е не просто да свали, а направо да скрие розовите очила, зад които повечето от нас предпочитат да се крият (защото просто не им е приятно сякаш да приемат реалността, което е тъпо). Чел съм Кинг през целия си живот, още от сравнително малък и сега, вече почти 30 годишен, мога да кажа, че той все още е най-добрия в жанра. Хората не порастват, Тодор, те просто умишлено загърбват онова усещане за чудо, за мистерия и чисто желание за живот, което е характерно за децата. Все още харесвам Кинг, все още мисля, че е най-добрия. Все още предпочитам хоръра, фантастиката и фентъзито пред еднотипните криминалета или драматични истории. Ако това ме прави „непораснал“, ако ме прави „несериозен“ — е, нищо против нямам. Предпочитам цял живот да остана непораснал, отколкото да се превърна в поредния „възрастен“, взел твърде насериозно живота (а той не трябва да се взема така, дявол да го вземе — колкото и тежко да е проклетото положение не си позволявам да съм сериозен или мрачен — не така искам да изживея този живот). Но се отдалечаваме от темата. Според мен ТО не просто не е потискаща, тя за мен винаги е била символ на детството и на отминалите лета, към които често се връщаме. Потискаща е „Гробище за домашни любимци“, но ТО? Не, за мен ТО е нещо различно — една от малкото книги в който и да е жанр, към която се връщам отново и отново, почти усещайки мириса на онези отминали дни, в които на човек му се струва, че лятото никога няма да свърши.