Малко на места ми дойде в повече. Не оспорвам, а и няма как да оспоря точно аз, таланта и невероятното писателско майсторство на Стивън Кинг. Неговите книги не просто се четат, а се „преболедуват“. Не съм изчела всичко, което е написал, може би не и половината, но от прочетеното до тук започвам да усещам как се повтаря, и повтаря, и повтаря… Има си едни любими теми — насилие над деца, сексуално насилие над малки момченца, бащи, навити на дъщерите си, насилие над животни (задушаване), както и същества, които се хранят със страха на хората. Това не го прави по-малко великолепен майстор на словото, за какъвто аз го считам, просто ми става лееекичко предвидим, което ме възпира да посегна към следваща негова книга. Просто вече не ми се чете едно и също.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.