Метаданни
Данни
- Серия
- Приключенията на Електроник (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Рэсси — неуловимый друг, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Яню Стоевски, 1976 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
- Допълнителна корекция
- sir_Ivanhoe (2010)
Издание:
Евгений Велтистов. Победителят на невъзможното
Редактор: Весела Люцканова
Художник: Валери Павлов
Художествен редактор: Иван Стоилов
Технически редактор: Катя Бижева
Коректор: Ани Кожухарова
Съветска. Първо издание. ЛГ V. Тематичен № 4001030300. Дадена за набор на 10. VII. 1976 година. Подписана за печат на 15. XII. 1976 година. Излязла от печат на 20. XII. 1976 година. Поръчка № 184. Формат 1/16 60/84. Печатни коли 26. Издателски коли 24,26. Цена на книжното тяло 1,09 лева. Цена мека подвързия 1,14 лева. Цена твърда подвързия 1,35 лева.
„Народна младеж“ — издателство на ЦК на ДКМС — София, 1976
Държавна печатница „Тодор Димитров“ — София, 1976
Евгений Велтистов
Победитель невозможного
Фантастические повести
Москва „Детская литература“, 1975
История
- — Добавяне
— Сироежкин, какво ме гледаш така? — Таратар отвори дневника и избираше кого да извика на дъската. — Ти искаш ли да кажеш нещо? — попита той Сергей.
Сироежкин съвсем леко кимна.
— Добре, днес няма да те изпитвам. За геометрията на Вселената ще ни разкаже Виктор Смирнов.
Серьожка огледа с гордост другарите си. Опитът му излезе сполучлив. Той мислено внушаваше на Таратар да не го извика на дъската.
Никой в класа още не знаеше за новите експерименти на Сироежкин. Мисленото внушение не се нуждаеше от никакви думи. Сергей от сутринта още не беше отварял уста. Затова пък от него излизаха невидими вълни.
За Макар Гусев, който седеше отпреде му, Сергей избра по-прост опит.
„Гъсок, почеши се по главата — повтаряше той на себе си и пронизваше с поглед широкия гръб на Макар. — Хайде де!“
Макар се почеса с длан по тила, обърна се към Сироежкин, прозина се и рече:
— Главата нещо ме боли. Мисли много, дори насън ме избива. Колко остава, докато удари звънецът, Сироега?
Сергей погледна часовника си и махна пет пъти с ръка.
— Ти какво, да не си онемял? — със силен шепот каза басово Макар. — Подскажи ми, ако ме вдигнат.
Сироежкин, без да продума, се засмя.
„Ха-ха, казваш, мисли много. Аз ти заповядах да се почешеш. Да проверим още веднъж. — И той устреми поглед върху Вовка Каролков. — Я кихни, Професоре“.
Професорът кихна, без да откъсне поглед от тетрадката, в която рисуваше някакви символи.
Сега Сироежкин съсредоточи цялото си внимание върху Електроник. Това бе много важно. Той съсредоточаваше волята си, за да управлява не някакъв Макар или Вовка, а машини. Той, само той, се беше научил след дълги тренировки да концентрира волята си. Електроник е слабак по тия въпроси и нещастен отличник, всичко прави еднакво добре. Вярно, понякога почва да танцува и да тананика своето „бали-бали“, като по такъв начин се отвлича от неразрешимите за него въпроси. Нека, стига да не прегори!
Електроник сякаш почувствува вбиващия се поглед на приятеля си и вдигна глава. По едва доловимото движение на устните на Сироежкин той прочете безмълвната заповед: „Кажи нещо умно…“
В тази минута на дъската мънкаше Витка Смирнов, който се беше оплел в геометрията на Вселената. Електроник вдигна ръка.
— Моят асистент иска да поправи отговарящия? — попита Таратар.
— Да. — Електроник стана. — Както е известно — със скърцащия си глас каза той, — не ударът на ябълката по главата накарал Нютон да се досети за притеглянето на телата, а математически изучените от него закономерности на движението на планетите.
— Ясен ли ти е намекът? — попита математикът Смирнов, като криеше усмивката в мустаците си. — Надявам се, че ще развиеш мисълта си, Електроник.
Асистентът на учителя със скърцащ глас започна да говори за разните модели на Вселената и децата от класа утихнаха, като си представяха как попадат в странни светове, но Сироежкин в това време не слушаше Електроник: той съсредоточаваше цялата си воля. Настана решителната минута за неговия опит: с мълнията на мисълта си той беше готов да стигне до далечния Реси…
„Реси, аз съм. Отговаряй!“ Лъчът на неговия поглед-мисъл проникна през стените на училището, полетя във Вселената, като носеше заповед до изчезналия Реси.
И макар от силното напрежение в очите на изобретателя да плуваха огнени кръгове, той реши да провери управлението от разстояние. Остатъкът от енергията можеше да изразходва за Електроник.
„А сега кажи някоя глупост“ — реши на ум Сироежкин. Устните му едва доловимо замърдаха и Електроник моментално разбра командата, млъкна на половин дума.
— Ти не довърши разказа си — каза Таратар на всезнаещия си асистент.
Електроник мълчеше, изправен пред дъската. Таратар отиде при него, докосна го по рамо. Електроник сякаш се беше вцепенил.
Изведнъж асистентът хрипкаво и разбрано каза, като гледаше в лице учителя си:
— Свикай всички делфини, китове, акули…
— Какви… акули? — учуди се Таратар.
Сироежкин скочи:
— Това не е за вас!… Той говори на Реси!…
Сергей дори се изчерви: нима Реси го бе чул, нима се откликна?
И в потвърждение на „световното откритие“ на Сироежкин Електроник каза ясно:
— Спасявай се с нас, Реси! Чуваш ли ме, Реси?
Децата изтичаха към дъската, наобиколиха Електроник:
— Реси? Къде е той? Нима се намери?!
Стъклата на Таратаровите очила победно блеснаха; той не се сърдеше за пропадналия урок.
А Електроник стоеше като вкопан. Той никак не се радваше, че Реси се бе обадил. Дори като че побледня.
— Какво сторих… — каза хрипкаво Електроник. — Май че погубих Реси. Той пак не отговаря…