Хайнц фон Крамер
Заключителен доклад на тема „За необходимостта от нов човешки тип“

(Знак за почивка, кратко прекъсване, след което директното предаване продължава. Чува се раздвижване въздишане, припряно облягане назад, покашляне отпред, нещо издрънчава, блъсва се, шумоли хартия)

Многоуважаеми почетни гости, делегати от учреждения и съюзи, членове на парламента и Организационния комитет… дами и господа, уважаеми присъстващи!

В качеството си на политик, комуто е възложено да ръководи настоящите тържества, трябваше, а това е понятно, да се преборя с известни съмнения относно това дали е уместно, правилно и дори допустимо да открия този тържествен акт с един потискащ текст като току-що чутия, свидетелство на крайна нерадост, ах, какво говоря… на враждебност, би било по-правилно, документ на крайна враждебност!

В качеството си и на човек с усет към изкуството, а кой ли от нас, дами и господа, не се смята за художник в по-голяма или по-малка степен, та в качеството си и на художник трябва да призная, че разбирам шока, който всички тук явно изпитаха, нещо повече, аз самият напълно се присъединявам към него. Та кой би искал, и могъл да отрече, че по отношение на току-що чутото има какво още да се желае в художествено отношение. Що се отнася до структурата и израза, то те са по-скоро бедни, оскъдност, която издава по-малко преднамереност, отколкото неспособност, и все пак…

… все пак нашият приятел, ораторът преди мен, обогати малкото, на което е способен, изнесе го чудесно и завладяващо, създавайки от нищожното истинска стойност и доказвайки отново какъв актьор е той, несъмнено един от нашите най-големи… Да му благодарим единодушно!

(Слаби, но продължителни аплодисменти)

Нека е известно на присъстващите, че по начало съм си техник, истински научен работник, в управлението дойдох от промишления сектор и затова ръководя различни подготвителни комисии. В качеството си на научен работник, някой може да ме запита сега в какво виждам смисъла на тази встъпителна рецитация, означава ли тя нещо повече от евтино и грубо преследване на някакъв ефект, което е обичайно за това време, обзето от манията за сензации.

Нека ви кажа предварително, че виждам смисъл, извън сензационно, разбира се. Струва ми се, че той се намира по-малко в самия въпросен документ — незадоволителен не само в художествено отношение, а същевременно и твърде спорен — смисълът е повече в неговия произход и значение. Та ние не знаем към коя историческа епоха трябва да го отнесем, дали към ранната история на Земята, или към тази на някаква друга населена, вероятно много далечна чужда планета, с което биха се изяснили някои неща… В специалната наука се извършват доста спекулации в това отношение.

Многобройни и многообразни са също така и спекулациите със съдържанието, евентуалните праформи и една възможна, както се казва, изразност. При което единство има само в хипотезата, че вероятно се касае не за възпроизвеждането на действителни случаи, а за особен вид алегория.

Под алегория едни например разбират дългия и добре обмислен път на усъвършенстване и пречистване, който е необходим, за да се направят от поданиците добри войници…

(Тук-там се чува смях, леко безпокойство)

И на мен, дами и господа, и на мен, политика, такова едно тълкуване ми изглежда крайно съмнително, ако не и съвсем условно, поради една още по-съмнителна полемика…

Други пък, напротив, допускат алегории в новото изкуство, точно описание на онези менящи се състояния, които измъчват посетителите на модерни художествени галерии и концерти. Или чисто и просто в описанието на процеси в най-новите картини, в най-новата ни музика… Което отново предполага, че става дума за апокрифен текст, за фалшификация. Който обаче сериозно твърди такова нещо, на мен, художника преди всичко, а и на вас, дами и господа, едва ли ще изглежда другояче, освен като плосък и бездарен шут.

Много по-важно е предположението, свидетелстващо напълно за стремеж към истина и точен анализ, че си имаме работа с едно образно описание на някои последици от автоматизацията или организирания масов туризъм, проблеми, които преди се решаваха със сигурност, което пък от историческа гледна точка е основателно. От друга страна, налице е убеждението на някои, че алегорията трябва да се търси изцяло в живота, феномените на стареенето и смъртта, необясними и безумни както за нас, живеещите днес, така и за съвременниците от коя да е друга епоха, и по-нататък, алегорията в еволюцията на сложно устроените организми обратно към техния произход, едноклетъчния организъм, и все пак винаги метафорично, описвайки процеси в душевната област…

Колкото и старателно да е обосновано всичко това, то не може да убеди така лесно мен, научния работник.

(Заразително покашляне на много места в залата, следствие на отшумяваща епидемия; нарастващо безпокойство)

Не, дами и господа, ако ви запознах с този документ, ако го поставих в началото на заключителната си реч, то бе не за друго, а единствено затова, че в него виждам нещо напълно различно от всичко, споменато досега.

За мен, дами и господа, той е предупредителен огнен знак, достигнал до нас от далечното минало. И нека ви кажа, тежко ни и горко, ако не го забелязваме!

(Сподавя се пристъп на кашлица, моментна неспокойна тишина)

Този документ, дами и господа, ни показва, и то страшно ясно, както ми се струва, какво ще стане с човека, ако се подчинява на предметите, които сам е създал, вместо той тях да подчини на себе си. Дами и господа, днес ние имаме средства, с каквито човечеството никога преди не е разполагало. На човешкия гений се удаде да развие един технически свят, който за нас, художниците, представлява осъществяване на всички стари утопии, чиято концепция дори надхвърля познавателната способност на научния работник, понякога значително, и само човекът, отделният човек, ние, вие и аз, повярвайте на един политик, само човекът си е останал предишният.

Безпомощен, той се вижда предаден на творенията си, рожбите на неговия дух, които се превръщат в изверги, гадове, които той не е вече в състояние да укроти с камшик и пистолет в старата клетка за лъвове. И ако си помислим все в тоя ред, че присъстваме на някакво цирково представление, на онова обичайно зрелище, което наблюдаваме, добре обезопасени, то те автоматично и неумолимо ще се нахвърлят върху нас, самите ние ще се нахвърлим върху себе си, освободеният дух — върху беззащитната ни душа, върху скованото ни тяло, и краят на човечеството ще бъде жалък, много по-жалък, отколкото изглежда в споменатия документ, в случай че в последния момент не успеем да променим нещата. Но е късно, дами и господа, късно е! Кой няма да запомни това, точно днес…

(Страшно безмълвие, сякаш всичко е притаило дъх)

Така е, и ще ви приведа един актуален пример, който в настоящия момент придобива особено значение. Положението е такова, сякаш армия с утрешно въоръжение, а с вчерашно обучение…

(Засилване, ако може така да се каже, на общото безмълвие, и най-малкото движение, вдигане или отпускане на ръце, изправяне или навеждане на глава би подействало като детонация)

Нов човек — това е, което ни трябва! Нов човек за един нов свят. Това няма да ни се размине. И трябва да се постигне.

Един човек с талант и интуиция, който не се води сляпо по течението на мисълта си, а е в състояние да го насочва и владее, човек, който, вместо да се страхува от изобретенията си като от смъртна зараза, ще може да им се възхищава и да ги обича, без да бъде използван от разни апаратури за подреждане на такива, а използващ апаратури за своя, човешкия порядък, който поставя началото на истинския живот; човек, не който сляпо се подчинява на развитието на бъдещи епохи, а дотолкова е господар сам на себе си, че развитието на бъдещите епохи се подчинява на него, с една дума човек, който векове наред е провокирал прогресивния упадък, и ще постигне истинския прогрес, в който той вярва, откакто може да разсъждава, с цялото си прекрасно упование… Един човек, който, макар и винаги верен на своята същност, тъкмо защото най-сетне иска да отговаря на призванието си като мислещо и независимо същество, ще бъде коренно преобразен и освободен от представите за едно тъмно, анархистично и доста стихийно минало!

Човек, който ще съзнава съблазните на фантазията си и ще я дисциплинира, докато продължава да съществува на този свят като естетическа категория, би казал един художник.

Човек, който ще съзнава силите на нравствеността и ще ги издигне в мерило за своето поведение при каквато и да е общност, да, едва чрез тях ще открие чувството за отговорност пред общността, би казал политикът.

Човек, който ще съзнава невероятните възможности на мисълта си и нейните плодове, каквито и да са те, ще се научи да ги подчинява на цялостния мисловен процес, би казал научният работник.

Дами и господа, уважаеми присъстващи, вероятно вече се питате защо такъв един тържествен акт трябва да се състои точно в този момент, възможно е дори някои от вас да не одобряват това, че встъпителните тържества и изобщо цялата програма не са отложени пред вид настоящата ситуация…

Дами и господа, позволете ми да ви помоля да станете от местата си и да ме последвате. Искам да ви покажа нещо, което може би ще даде отговор на вашия въпрос, както и на въпроса за необходимостта от нов човешки тип и за неговото подробно безупречно устройство.

(Колебливо ставане на отделни делегати, след това нарастващо безпокойство, което се разпространява, различни гласове на преводачи на разни езици, шум от преместване на предмети, неясен говор, шепот, приглушени възгласи, гласове и стъпки, движение на тълпа хора навън, която се старае да бъде спокойна, шум от плъзгане и стържене на голяма автоматична врата, която се отваря бавно. Отекващи стъпки, ехтяща глъч, всичко замира с учудваща бързина, акустиката е като в просторно помещение, зала, палата, внезапна тишина)

Уважаеми присъстващи, макар това, което ще видите сега, да е разработено под личното ми ръководство от една производствена група от механическата и електронна промишленост, мисля, че спокойно мога да кажа: Пред нас е най-блестящият експонат от цялото изложение.

Това не е просто изложбена палата, драги приятели, а модел на един изцяло автоматизиран божи храм в естествени размери, който може да се достави серийно в готов вид за всички варианти на християнски вероизповедания, при срок за изпълнение на поръчката около половин година.

Тук, драги приятели, се намираме в римско-католическия експонат!

(Възгласи на удивление, все още приглушени.)

Бихме пропуснали да забележим, че залата е снабдена с камбани и записи на орган от най-известните църкви и свещени места в света — тези неща отдавна са станали привични и за конвенционалните богослужебни места, — ако ни се беше удало до голяма степен да усъвършенстваме този метод. Още в преддверието влезлият електронно се фиксира и тества според поведението и жестовете му, а един автоматичен механизъм изпълнява желанията му, преди още той да ги е осъзнал. Обладава го само едно внезапно странно чувство на съгласие с всичко, което го заобикаля. Още от самото начало той, така да се каже, е настроен и поставен в хармония.

Ако влязат едновременно повече хора, електронната апаратура изчислява средното аритметично, т.е. средната стойност на техните желания, за да ги изпълни. Така се стига до почти всеобщо изживяване. Това важи между другото и за осветлението и регулирането на температурата в помещението, те съответно са също индивидуално или колективно приспособими. Съществува и зала за изпълнение на специални желания… Например ако някой има желание да чуе религиозно произведение от класиката, то за тази цел е приложен архив от записи на най-известните оркестри, солисти и диригенти.

(Отново възгласи на удивление и възхита)

Но да не си губим времето с прелюдии, а да пристъпим към същественото…

Това са нашите електронни столове за изповед!

Този, който ще се изповяда тук, няма да ползва гласа си, всички уреди са конструирани с такава чувствителност, че веднага улавят неговите мисли, вграден е дори един вид лъжедетектор, за да се усети и улови това, което изповядващият се би искал да премълчи. За магнитофоните, които ще въздават покаяние и опрощение, според вида на греховете, успяхме да се сдобием с най-именитите специалисти-отци в цялата църковна сфера. Където и да се намира изповядващият се, дори и в най-затънтеното кътче на света, навсякъде ще разполага с това най-висше постижение.

Освен това така се премахва чувствителната и досадна липса на персонал, която се забелязва от известно време сред духовенството, в същност чрез подобни методи тя би се компенсирала и премахнала.

(Чува се много далечен неопределен шум, отделни възгласи, вече по-силни)

Но безспорно най-голямото чудо, струва ми се, е олтарът.

Елате, приятели, елате, вижте!

Щом приближим и коленичим на определено място; онзи скрин там ще се отвори, ще заработят механични грайфери, ще извадят потира и ще го поднесат. Сега, както чувате, прозвучава литургията от една салонна уредба, звуците идват изпод земята, стените и ъглите, тя се настройва автоматично на желаните текстове за определен ден… Обърнете внимание сега на разпятието и фигурата на Христос в естествена големина върху него, която може да се смята автентична, все пак отговаря на всички резултати от предишни изследвания за характерните особености на тялото, цвета на косата и очите, височината, фигурата и т.н. на нашия Спасител… Моделът е така конструиран, че на определени места улавя дори литургичния текст, обърнете внимание колко естествено и в синхрон се движи устата му, при смяна на думите очите се озаряват от вътрешна светлина и сякаш гледат нас, които свеждаме глави, и не ви ли се струва наистина, че някаква ръка докосва леко главата ви… В този момент се задейства сложна магнетична система, потирът се издига, механичните грайфери изнасят над него кръста, след това се надвесва над нас, коленичилите, спуска се, накланя се от един към друг и вече можем да се причестим…

(Шепот, много гласове бъбрят неразбрано)

Запланувано е ново специално допълнение, при което Христос слиза от кръста, взема потира и се насочва към всеки, който ще получи причастие, от раната на ръката си капва вино в потира и го подава на коленичилите, от гърдите си откъсва една облата и я слага на езика на коленичилия. Това трябва да стане в момента на преосъществяването, но то тепърва предстои да се реализира.

За съжаление, приятели, не мога да ви демонстрирам този вариант, дори и да беше готов… Липсва ни съгласието на още някои инстанции на клира. Но това е въпрос на време, защото за това допълнение на нашия модел се застъпват най-енергично, висши сановници и влиятелни ордени, в него те виждат, както и ние, необходимата, да, неизбежна завършеност на цялото изобретение.

Драги приятели, всичко това е само едно скромно начало. И какво ни учи то? Учи ни какво трябва да стане във всички области на живота. Духът да не е противник на душата, а напротив, да твори и се грижи за нея, ние го откъснахме от тъмните, разрушителни сили, накарахме го да служи на добрите сили, на най-възвишения край: когато човекът застане пред своя бог, сам, но вътре в църковния апарат, с който той си служи през своето съществувание и, който пък, от своя страна, си служи с неговото съществувание. Без да става дума за онзи момент, когато човекът си отива от този свят, той ще може, необезпокояван от никого и неотклоняван от човешкото си несъвършенство, да разговаря със своя създател.

(Все по-нарастващи бърборене и шепот, все повече гласове)

Приятели, братя и сестри, ние наистина трябва да помогнем на човека! Той трябва да намери обратния път към най-дълбоките, истински корени. Корените на традицията. Искам да кажа, той отново трябва да проумее, че нещата са святи, че всичко в действителния живот е свято. Това са бракът, работата, нейният продукт, домът, придобивките, всички висши стойности, но свещено е преди всичко безсмъртното в тях — потомство, родина. Той трябва да ги пази от всякакви заплахи, не бива да забравяме това сега, в случай на необходимост ще трябва да се борим, да водим свята борба, която може би ще надхвърли силите ни, но ако трябва, ще се борим до последен дъх, ако трябва; ще претърпим поражение, тогава един отминаващ ад ще бъде за нас вечен рай, защото, казвам ви, ние вече живеем в рая, който ни е отреден, можете да не се съмнявате и оспорвате…

(Чуват се отделни екстатични гласове, след всеки опяващ следва тълпата с хор от молитви)

Да се научим да се примиряваме, приятели, да подчиняваме личното благополучие на общите интереси! А на вътрешния глас, който произхожда от висшестоящи сфери, да се научим да се доверяваме! Като вярващ, а това обхваща всичко: научния работник, художника, политика, като дълбоко вярващ казвам: Разумът също е свят, не бива да злоупотребяваме с него!

Нашата църква не е нищо друго, освен единствения глас на разума, безпогрешен монитор, ръка, която ни спира на ръба на пропастта. Затова да избегнем всички погрешни пътища, всички жалки и ужасни подражания на живота, онова разлагане на човешката личност, което може да доведе само до краен морален хаос…

(Отново шум отвън, този път по-отблизо, отколкото преди, но разпространяващ се с голяма скорост във всички посоки)

Да се научим, братя и сестри, да се научим в часове, на нужда, в момент на крайна опасност, като този, пак да се събираме, да се приютяваме в църкви, както се е правело някога във време на война, при силен прилив на морето и избухнал пожар.

Това е единствената закрила!

(Молитви, викове, песен, безпокойство, раздвижване, всичко това става със страшна интензивност. Неопределен шум отвън сега се чува от всички страни, приижда от всички страни, прехвърлил всички прегради)

Някъде бушува ураган, развихрят се пожари, преливат вълни, морето залива диги и насипи, земята се разтърсва и раздира, война руши зидове, събарят се цели светове, планети се разбиват и разпиляват, но ние тук сме на сигурно място, скъпи братя и сестри! Поемете дъх, успокойте се, вече сме спасени!

Та ние сме в рая! Това е раят!

Защото човекът може да бъде само човек. Защото човекът не може да се отдели от човека — той е човек и такъв трябва да си остане. Ако иска да остане… Искам да кажа, ако може да остане…

Точно това имам пред вид, ако остане!

(Невъобразимо страшно бучене. Всичко друго е онемяло — ледено мълчание.)