Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Hippopotamus, 1920 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Владимир Левчев, 1993 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010)
- Корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Томас Стърнс Елиът. Избрани стихове
Послеслов: Владимир Левчев
Съставител на бележките: Владимир Левчев
Рецензент: Александър Шурбанов
Водещ редактор: Федя Филкова
Английска. Първо и второ издание
Редактор: Владимир Трендафилов
Редактор на издателството: София Бранц
Художник: Стефан Груев
Художник-редактор: Николай Пекарев
Библиотечно оформление: Стефан Груев
Технически редактор: Олга Стоянова
Коректор: Людмила Стефанова
Формат: 70×90/32. Тираж: 2,000. Печатни коли: 7,50
ЕООД „Народна култура“ — София
ДФ „Полиграфически комбинат“ — София
Народна култура, София, 1993
ISBN–954–04–0075–9
Книгата е издадена с конкурс на Националния център по книгоиздаване.
T. S. Eliot. The Complete Poems and Plays, Faber and Faber, London, 1969
История
- — Добавяне (сканиране: sir_Ivanhoe, корекция: NomaD)
След като се прочете това послание у вас,
наредете да се прочете и в Лаодикийската църква…[1]
С корем в калта се излежава
хипопотам широкогръб.
Гранитен в нашата представа,
той всъщност е от плът и кръв.
От плът и кръв е — слаб и краен,
от нервни шокове люлян.
А Истинският Храм е траен —
стои на камък основан.
Блуждае по пътеки земни
хилавоногия ’потам.
А без да мърда, ще си вземе
парите Истинският Храм.
До манговия плод не стига
под клоните ’потамът стар.
Към Истинския Храм пристигат
задморски ананас и нар.
При съвкупление издава
хипопотамът глас чудат.
Ликува паството — възпява
на Храм и Бог съюза свят.
Ловува Хипо в доби късни,
деня прекарва в сън дълбок.
А Храмът хапва и в съня си —
по тайнствен път работи Бог.
Видях — над влажната савана
лети, възнася се ’потам.
И рой от ангели „Осанна“
за Божа слава пеят там.
Кръв на Агнец ще го умие,
небесна длан ще го държи,
между светци — ще видим ние —
със златна арфа да кръжи.
От деви праведни целуван,
ще бъде чист — от сняг по-бял.
А долу храмът ще си плува
в зловонни пари, в земна кал.