Румяна Каменска-Донкова
Знак за надежда

Когато те мъчи с властта си

до болка разчетено време,

когато от чуждо безстрастие

в душата ти стане студено,

 

когато до смърт ти омръзне

стандартната роля в живота,

когато в теб чувствата зъзнат,

пленени от тиха самотност,

 

вземи един бял лист хартия

и в пристъп на странна жажда

направи лястовичка, от тия,

дето надежди възраждат.

 

Драсни две слова на крилата й,

простички, неримувани,

като пробуждане кратки,

като възторг несъгласувани.

 

И повери ги на вятъра,

нека немирникът носи

по улиците стандартни

твоите странни въпроси.

 

Птичката някой ще хване,

неволно ще я хареса

и в делника той ще стане

някак неясно весел.

 

Нека тогава гневен

отново светът да те гледа.

Гордо празнувай над него

своята първа победа.