Деница Минчева
Моята любов е тъй далече…

Моята любов е тъй далече.

Моята съдба не ме щади.

Тиха скръб сърцето ми облече

и в гърдите ми се спуснаха мъгли.

 

Моята душа е мрачна кула,

тръпнеща сред ледени води.

В нея обитава древна сила,

властваща над хиляди души.

 

Моят път ме води в глухи пазви

на надвиснали злокобно планини.

Моят огън скоро ще загасне,

ала вижте само как гори.