Румяна Каменска-Донкова
Принцесата на татко (12)

Глава 11
Изпъдена в пустовремието

Перспективата да живееш само с пенсията си не е особено привлекателна. Но много по-страшно е да бъдеш извън борда на живота, както красиво и шеговито се е изразил академик Александър Теодоров-Балан „изпъден в пустовремието“. Може би ако имах деца и внуци, „пустовремието“ нямаше да ме плаши и потиска толкова. Но тъй като нямам, трябва да се боря с него с всички сили.

Откакто се помня, времето ми е било строго разчетено — винаги ставах сутрин рано, учех или отивах на работа, след това имах други задължения. След съкращението постепенно изпаднах в състояние, подобно на безтегловност. Добре, че имах работа няколко месеца и въпреки че си бях вкъщи, трябваше да спазвам определен режим, за да я свърша. Но задачите свършиха и пред мен остро застана въпросът: А сега накъде?

Замислих се над проблеми, които не бях и предполагала, че съществуват. Компютърът винаги е заемал определено място в ежедневието ми, напоследък неговата роля се увеличи, но ме обзема истински страх пред мисълта, че той може да погълне цялото ми време и общуване. С въвеждането на новите технологии много хора работят дистанционно. В началото предимствата изглеждат повече от недостатъците. Но постепенно реалното общуване става все по-ограничено и неусетно може да останеш сам, ако нямаш семейно обкръжение. В интернет човек изглежда по-добър, отколкото е в действителност, лесно може да помогне, да прати на другия нужната книга или програма. Създава се усещане за единство, братство, солидарност. Но вероятността да срещнеш този човек, да докоснеш ръката му, да проведеш с него истински, човешки разговор на живо, е неизмеримо по-малка от когато и да било преди. Създава се фантастичен свят, в който има много хубави неща, но реалните човешки връзки и общуване са на изчезване.

Друга особеност, с която не мога да свикна в интернет е, че хората често не пишат истинската си възраст, а понякога дори и пол. Това ми се отразява направо болезнено. Анонимността предразполага и към всякакви лъжи. Къде, ако не в интернет, човек ще се представи за такъв, какъвто иска да бъде. И все пак най-шокиращото за мен е скриването на възрастта. Никак не мога да чатя с някого, ако не знам дали това е дете, което мога да погаля по главата, млад човек или по-възрастен от мен, за да му отдам дължимото уважение.

Преди смятах баба си за невъзпитана, защото спираше и заговаряше всички, които срещахме из града или минаваха покрай къщата ни. Това погрешно разбирано „възпитание“ сега дава горчивите си плодове и не е по силите на един човек да направи нещо срещу него. Съседите ми в Банкя всъщност са мои роднини, но почти никога не ми се обаждат и се разминаваме, дори без да се поздравим. Когато срещнат погледа на свекърва ми или Хриси, сигурно кимват сдържано и това е цялото ни общуване. Не обвинявам никого — притеснителността и сдържаността и съзнанието, че не е прието да се говори с непознати, са хванали и мен здраво за гърлото и ми е трудно да наруша приличието. Но и не мога да си отговоря на въпроса какво ще стане с нас, а още по-малко с идващото поколение. Може и да отвикнем да говорим, а само да си пишем по електронната поща. Когато ходех на работа и се прибирах сама, някои познати ме заговаряха в автобуса, а с други вървяхме заедно към къщи. Тогава си казах, че ако виждах, сигурно нямаше да ме заговорят, но сега като искат да ми помогнат, става и разговор. Осъзнавах ограничеността на общуването и приемах с радост всеки разговор за каквато и дреболия да се отнася. Знам, че всяко добро е от Бога. Не отказвах ничия помощ, освен ако не се страхувах, че вместо да ми помогнат, могат да ме объркат ( прибирам се по точно определен маршрут). С някои от тях се срещахме често, говорехме не само за текущите проблеми, но и за вечните, духовни неща. Сега, като си стоя вкъщи, излизам с Венци или Хриси и не се нуждая толкова от помощ.

За да се занимавам с нещо, продължих да търся начини за изкарване на пари, както се казва в онази песен „Работа си търся, за да се наям.“. Тази част от живота ми може да се нарече „Проучване на видовете измами за надомна работа“. Имам доста опит, защото и Хриси си търсеше надомна работа, а тя вижда, така че можеше да пробва повече варианти.

Основната схема за предлагане на надомна работа е следната: Фирмата, или както там се казва, наема един апартамент. Дава обява във вестниците и в Интернет, че предлага надомна работа. Кандидатите отиват, там им дават някакви материали, например в нашия случай няколко листа с етикети и една ножичка, с която трябва да се изрязват те и искат определена сума, доста по голяма от стойността на материалите. Определят срок за подготвяне на теста. Когато им занесохме етикетите, казаха да чакаме резултат до един месец. След месец обикновено в апартамента няма никого. Друг начин е пускането на обява за някое привлекателно работно място, например, чистачка, на която се плаща 1000 лева. Тази обява е на агенция за подбор на персонал. Вие се интересувате, отивате на място, плащате дадена сума за регистрация и чакате интервю. Не знам как процедират в отделните случаи. В нашия нещо се беше случило с работодателя и интервюто не се състоя. Схемата е подобна. В други случаи работа наистина има, но тя е толкова ниско платена, че много рядко някой се съгласява да я върши за наистина жълтите стотинки. Това се отнася за приключенията на Хриси. Моите са по-малко и почти нищо не съм загубила.

За повечето видове надомна работа, дори да се извършва с компютър, е нужно зрение. Като прочетох какво предлагат, реших да се опитам да попълвам анкети. Може някой и да е получил пари. Регистрирах се в един сайт на английски, но там трябваше да пиша коментари за разни сайтове и се отказах, защото, първо, не зная толкова добре езика и не мога да се доверя на автоматичния превод, и второ, не виждам как изглежда сайтът, което би могло да подскаже на незнаещите добре английски за какво става дума. Избрах си попълване на проучвания на български. Една обява искаше да пратя SMS и обещаваше 650 долара на месец за начало. Изпратих SMS-а и дълго не получавах никакво проучване. А дори мислех да си регистрирам сметка, за да получавам парите. Регистрирах се в общо 4 сайта. Доста трудно се научих да попълвам проучванията благодарение на моите приятели от „Без мишка“. В началото дойдоха по едно-две за всеки сайт, след това почти няма анкети или ако има, много често не съм от нужната целева група. Разбирам, че не съм подходяща, след като попълня няколко въпроса, обикновено пречката е малкият ми доход, възрастта или това, че през последната година не съм си купила кола, не съм пътувала със самолет или не съм ходила на почивка в чужбина. Така надеждата ми за допълнителни доходи от интернет изчезна. Но хората, които си изкарват хляба с лъжи, не спят, измислят все нови и нови неща. Скоро четох за надомна работа с компютър за асистент. Има 250–300 работни места, пращайте SMS и може би ще започнете.

Да, това е тъжно и смешно, зависи от гледната точка, но не мислете, че се отчайвам. Каквото и да се случи, знам, че Бог е с мен и няма да ме остави в нужда. Всеки ден се моля да ми покаже пътя, за да победя пустовремието. Не знам дали това значи точно да изкарвам повече пари. Може просто да значи, че трябва да бъда полезна. Моля Бог да ми покаже какво е най-добре да правя. Занимавам се с много неща, които мисля, че ще ми бъдат нужни. Изучавам HTML форматирането, за да мога да качвам материали на някой сайт, ако си намеря подобна работа. Тук също се сблъсквам с неразрешим въпрос. Мога да науча на теория как се прави всичко. Но като не виждам коя е нужната картинка и как изглежда, къде точно съм я сложила и съотношението й с другите елементи, не само че няма да направя красива страница, но има опасност много да оплескам нещата. Знам, че не мога да работя самостоятелно, но се надявам някой да ми протегне ръка и тогава знанията, които съм придобила, ще ми послужат. Дори и нищо да не излезе от HTML опитите ми, поне ще ми бъдат полезни за поддържане на формата и профилактика. Книгата на Елдън Чалмърс „Възстановяване на увредения мозък“ особено ме ободри и ми даде увереност, че е добре да се занимавам с наука или изкуство, защото както всеки орган, и мозъкът ще ни служи, докато го използваме пълноценно. Всяко придобито знание води до образуване на нови връзки в мозъка и го прави по-жизнеспособен. Тази истина е съвсем проста — нали ако не използваме ръцете и краката си само един месец, после трябва да ги раздвижваме сериозно и упорито, за да ни служат отново. А горкия си мозък често оставяме да ръждясва, като не го караме да върши нищо друго, освен да мисли за преките ни домакински и служебни задължения. За тях той си е изградил здрави навици и не се напряга особено. Така че и нищо друго да не постигна, поне ще запазя мозъка си от дебелия слой ръжда, пък и задоволяването на интелектуалното любопитство си струва усилието.