Сандра Браун
С дъх на скандал (14)

13.

Моргънтаун, Южна Каролина, 1977–1981 г.

— Боже! Ама че оплесках този изпит. — Джейд се засмя на студента, който я заговори на излизане от колежа. — Определено се изложих.

От камбанарията се разнесоха четири удара. Дърветата хвърляха дълги, коси сенки върху моравата, а игривите есенни листа се премятаха в свежия хладен вятър.

— Биологията никога не ми е била силата. Между другото, аз съм Ханк Арнет.

— Приятно ми е да се запознаем, Ханк. Джейд Спери.

— Здрасти, Джейд! — Той се усмихна подкупващо. — Смяташ ли, че изкара изпита?

— Получавам стипендия и трябва да гоня успех, да съм над средното ниво.

— Не е лесно! — подсвирна Ханк.

— Щом не си силен по точните науки, кое тогава ти харесва? — попита тя, за да поддържа разговора.

— Изкуството. Предпочитам Моне пред мадам Кюри. Да не мислиш, че Пикасо е знаел или му е пукало как се размножава чехълчето?

Джейд се засмя.

— Моята основна специализация е бизнес.

— Хъм! — и повдигна вежди, като че ли бе впечатлен. — С твоето лице предполагах музика. Или литература.

— Не! Пазарна икономика и управление.

— Господи, инстинктите ми изневеряват! Никога не бих те възприел като бъдещ магнат.

Прие думите му като двусмислен комплимент.

— Е, аз съм дотук. — Бяха спрели на пресечката на две алеи. — Радвам се, че се запознахме, Ханк.

— Аз също. Знаеш ли, ъ-ъ… канех се да те поканя да пием кафе. Какво ще кажеш?

— Добре звучи, но бързам за работа.

— Къде работиш?

— Наистина трябва да вървя, Ханк! Чао.

Преди да се опита да я задържи, тя се обърна и изтича към паркинга.

Ханк Арнет я наблюдава, докато се скри от погледа му. Имаше уравновесен характер, висока върлинеста фигура и подчертан южняшки говор. Раменете му бяха широки и кокалести, а гъстата, чуплива червеникавокестенява коса често връзваше на конска опашка. Приветливото лице не беше красиво като на кинозвезда, но пламъкът в кафявите му очи завладяваше. Повечето от дрехите на Ханк носеха елегантността на битпазара, но той се перчеше в тях, без обаче да изглежда женствен.

Неговата основна добродетел бе твърдостта. Имаше развито чувство за хумор и приемаше превратностите на живота по-скоро като забавни, отколкото дразнещи.

Всичко това Джейд щеше да открие още първата година в колежа Дендър. След тази среща Ханк свикна да я изпраща до колата й. И тъй като за нея часът по биология е последен, преди да отиде на работа, винаги имаше убедително извинение за отказите си да пият заедно кафе. Много го харесваше, но отклоняваше ловките му предложения за среща.

Както беше предсказал декан Мич Хиарън, госпожица Дороти Дейвис не бе най-лесният работодател. Старата мома, която отбранително се гордееше с това, беше строга и претенциозна. Магазинът й можеше да облече жените от раждането им до гроба. Госпожица Дороти не само знаеше всички стоки в магазина, но можеше всеки момент по памет да каже колко има от тях в наличност. Продавачите се ужасяваха от нея.

Със своята ефективност и старание Джейд спечели одобрението на собственичката. Тя я харесваше, защото „за разлика от другите бе чувствителен млад човек“. Момичето разумно използваше времето в магазина да изучава производството и пазара на облеклото и текстилните изделия, а също и всекидневните изпитания от въртенето на търговия.

Беше решила, че за да отмъсти на семейство Пачет безпощадно, трябва да ги атакува икономически. Искаше да загубят най-важното за тях — парите и тяхното влияние. Искаше да осакати мощната им машина завинаги. Крайната цел на Джейд бе да предизвика в Палмето икономически катаклизъм в полза на обществото и за сметка на господството на Пачетови. Не хранеше илюзии, че ще е лесно. Трябваше да действа умно, тактично и да притежава необходимата власт, преди да започне. Отсега нататък всяка нейна стъпка беше подготовка за тяхното разоряване. Сутрин се събуждаше с мисълта за това, вечер заспиваше с вкуса на бъдещата победа.

Ако не беше Нийл, нямаше да има изнасилване. Той и баща му щяха да бъдат основните мишени. Не смяташе, че ще остави Хъч, Дона Ди и Ламър да минат леко, но те щяха да рухнат сами в резултат от унищожаването на Пачет.

Джейд се бе абонирала под друго има за всекидневника „Палмето Поуст“ и го получаваше в пощенската кутия на колежа. Вестникът я информираше за местните новини. През лятото прочете съобщение за сватбата на Дона Ди с Хъч и се зачуди дали е имало три шаферки в розово, както приятелката й винаги си бе мечтала. Не носеше вестниците в дома на семейство Хиарън, защото се страхуваше да не открият, че е персона нон грата в своя град.

Роднините на Мич трябва да бяха наистина „далечни“, защото той не контактуваше с тях — никакви обаждания, посещения, дори поздравления за рождени дни. Темата не се подхвана никога отново, но трябваше да минат месеци преди Джейд да се отърси от страха. За нея и Грейъм семейството на Мич означаваше много и не желаеше взаимоотношения им да се развалят.

Плащаше за стая и храна само петдесет долара на месец, но дори и те бяха определени колкото да не накърнят гордостта й. Госпожица Дороти й отпускаше дрехи с десет процента намаление. Въпреки това Грейъм растеше бързо и облеклото му беше скъпо, да не говорим за медицинските контролни прегледи и ваксинации. Всяко пени беше ценно.

Не можеше да си позволи да рискува работата си и затова на Джейд й стана неприятно, когато един следобед неочаквано в магазина на госпожица Дороти се появи Ханк Арнет.

Тя се изправи напрегнато до кашона с велурени палта, които разопаковаше в момента.

— Какво правиш тук? Моля те, напусни. Ще загубя работата си!

— Не се страхувай, Джейд. Старото момиче няма да те уволни. Казах й, че нося спешно съобщение за теб от хазаина ти.

— Доктор Хиарън? Какво съобщение?

Той се усмихна и безброй бръчици набраздиха лицето му.

— Значи живееш при декан Хиарън? Представи си само! — почеса се по главата. — Не се сетих да погледна в адресите на факултетните членове. Иначе обиколих всички общежития и женски клубове.

— Мръсните ти долни номера! — Винаги беше отговаряла уклончиво на подвеждащите му въпроси за адреса й. Този път я надхитри, но не можеше да му се разсърди. — След като получи информацията, за която дойде, моля те, върви си! Не искам да загубя работата си.

— Ще си тръгна мирно и тихо при едно условие.

— Без условности!

— Както искаш — седна на ъгъла на бюрото на госпожица Дороти и отмъкна от фруктиерата една от ябълките й, които тя много добросъвестно ядеше заради влакната им.

Джейд погледна разтревожено към вратата на склада, очаквайки шефката й да влети със заповед за уволнение.

— Какво е условието? — прошепна тя.

— Утре, преди лекцията по биология, да пиеш кафе с мен. И не ми казвай, че имаш други часове, защото съм те виждал по това време да четеш в библиотеката.

— Госпожице Спери?

Гласът на госпожица Дороти принуди Джейд да приеме поканата и да го отпрати с натиканата в джоба му ябълка. Излизайки, той отдаде стегнато чест по войнишки на старата мома.

Тесните й ноздри потръпнаха от възмущение.

— Кой беше този безочлив младеж?

Джейд измънка правдоподобно обяснение, но вътрешно се засмя и се замисли дали и колко нахален бе Ханк Арнет.

На следващия ден се срещнаха за кафето и това им стана навик. Той я канеше и на вечери, кино и концерти, но за негово голямо разочарование, тя винаги отказваше. Преследваха я и други студенти от колежа, но Джейд спираше студено настъпленията им. Единствено Ханк бе пристъпил към нея приятелски, безопасно и непринудено и затова приемаше компанията му.

Един слънчев следобед към края на коледната ваканция Джейд си играеше с Грейъм в задния двор, когато Кети й извика.

— Имаш посещение.

Ханк тичешком премина през двора и се отпусна на тревата до нея.

— Здрасти. Малко със закъснение — весела Коледа и щастлива Нова година!

— Благодаря, и на теб.

— Дядо Коледа беше ли благосклонен?

— Прекалено — отговори тя и с неудобство се сети за щедростта на семейство Хиарън, за която не можеше да се реваншира. — Много рано се върна от Уинстън-Сейлъм.

Той вдигна рамене.

— Нямаше какво да правя вкъщи, освен да ям. Мама каза, че съм слаб и се зае да ме охранва. Припомних й, че винаги съм бил такъв, но тя продължи да ме тъпче. Сега мога да не ям до Великден. Джейд, кое е това дете?

Изстрелваше изреченията, но след въпроса рязко спря. Наклони глава на една страна и я погледна любопитно както кученцата гледат господарите си, когато им говорят.

— Това е моят син. Казва се Грейъм. Кажи здравей на Ханк.

— Хей! — вдигна юмруци като че ли се готвеше да се боксира с детето, а после го боцна по коремчето. Грейъм се засмя.

— Не съм омъжена и никога не съм била.

— Не те питам.

— Но ти се иска.

— От значение ли е за теб баща му?

— Що се отнася до мен, Грейъм няма баща.

Ханк се усмихна мило и легна в тревата, придърпвайки със себе си и детето. На Грейъм му харесваше буйната игра. Силният му смях накара Кети да погледне какво става през задната врата. Тя покани Ханк да остана за вечеря.

— Дяволски ще ми липсваш! — Ханк гледаше тъжно през предното стъкло на колата си. Валеше проливен, досаден пролетен дъжд. — Ако майка не се сърдеше, щях да остана тук и да ходя на лятно училище.

— Не бива да го правиш, Ханк. Особено заради мен.

Джейд седеше до него във фолксвагена, който той беше изрисувал като буболечка. Ханк обърна глава и я погледна.

— Джейд, всичко, което правя, е заради теб. Още ли не си го разбрала?

Тя сведе поглед.

— Преди няколко месеца ти казах, че ще бъдем само приятели. Само това. Ясно си спомням разговора. Беше веднага след коледната ваканция. Учихме по биология…

— Помня, помня! — прекъсна я раздразнено той.

— Недей обвинява мен, ако сега си разочарован. Бях честна с теб още от самото начало. — Протегна се към дръжката на вратата, но той улови ръката й.

— Не си откровена докрай, Джейд. Каза ми, че искаш само приятелство, но не каза защо. Предполагам, че причината е свързана с Грейъм.

Тя поклати твърдо глава.

— Чуй ме, Джейд! Луд съм по детето. Не ме интересува кой е бащата, бих искал аз да бъда неговият татко.

— Моля те, Ханк, недей! — изстена тя. — Не казвай нищо повече. Не мога да отговоря на чувствата ти.

— Откъде знаеш?

— Знам.

— Защо, Джейд? Кажи ми. Виждам, че ме харесваш.

— Много те харесвам.

— Но… Какво има?

Тя погледна настрани и не отговори.

— Джейд! — Ханк взе лицето й в дългите си тънки ръце. — Някое копеле те е наранило. Разбило е сърцето ти. Позволи ми да ти помогна! Моля те! Толкова много те обичам, че съм готов да компенсирам всяко твое страдание.

Джейд прехапа долната си устна и поклати глава, доколкото й позволяваха ръцете му.

— Колко си хубава, Джейд! Господи, обичам те!

Наведе глава и за първи път я целуна. Устните му бяха меки и нежни. Не я заплашваха, но въпреки това сърцето й заби като лудо. Скова се шокирана и объркана. Той я целуваше по лицето, клепачите, скулите и шепнеше колко е красива и привлекателна, колко много я желае и копнее да се люби с нея.

Накрая отново се върна на устните й. Джейд си пое набързо дъх и престана да диша, когато устните му се притиснаха и опитаха да разтворят нейните. Все още вцепенена, тя не можеше да го отблъсне. Ханк погрешно изтълкува това като окуражаващ знак, наклони глава на една страна, потри уста в нейната и разтвори устните й.

Цялото й тяло настръхна. Той премести ръцете си от лицето на раменете й, където пръстите му се опитаха да отнемат напрежението й чрез масаж. После взе едната й ръка и я притисна към гърдите си, а другата постави на бедрото.

Дишането на Ханк се учести. От гърлото му излизаха страстни накъсани звуци. Но той успя да си наложи изключителна воля в опита си да задълбочи целувката и да я убеди да му отговори. Джейд се отдръпна.

Ханк бе настоятелен, но нежен. Езикът му не бе натрапчив и властен, но щом се плъзна в устата й, тя започна да скимти от отвращение и страх. Не помнеше пламенната нежност в целувките на Гари, а само отвращението и гадостта от изнасилването. Вдигна ръце към раменете на Ханк. Той не разбра смисъла на реакцията й, обгърна я, притисна я здраво и като я подпря на вратата, се наведе към нея.

— Не! — блъсна го Джейд, мяташе нервно глава и го молеше да спре да я наранява. Сухи, мъчителни ридания я разтърсиха. — Спри! Моля те, недей! О, Господи!

— Джейд? — огорчен Ханк се опита отново да я прегърне, но тя се сви до вратата.

— Джейд — прошепна с объркан и изтерзан глас, — съжалявам. Не исках да ти причиня болка. Джейд?

Пръстите му галеха косата й, докато се успокои. Най-после тя вдигна глава и го погледна с разширени от уплаха очи.

— Казах ти, не мога.

— Добре, Джейд.

Тя настояваше да я разбере правилно.

— Не мога да бъда с теб по този начин. Не мога да бъда с никой мъж. Никога. Не го очаквай. Не си губи времето.

Очите му бяха загубили пламъка, но не и топлотата си. Усмихна се накриво и вдигна рамене самоукоряващо се.

— Времето си е мое. Ще го прахосвам както искам.

Изпрати я до входа, сбогува се и обеща да й пише поне веднъж седмично през цялото лято. Джейд влезе, облегна се на вратата и затвори очи.

— Джейд, искате ли с Ханк кекс и кафе?

Кети се появи в антрето от задната част на къщата и се сепна като видя мрачното изражение на лицето й.

— Ханк не е с мен, Кети. Помоли ме да ви кажа „довиждане“ и ще чака с нетърпение да се видите наесен.

— О, помислих, че ще влезе за малко.

— Не. Как е Грейъм? Лесно ли заспа? По-добре да се кача да го видя.

Когато Джейд мина покрай Кети, тя се протегна и я хвана за ръката.

— Какво става, Джейд? Да не би да си разстроена от отсъствието на Ханк през лятото? Или се скарахте?

Джейд се отпусна на третото стъпало, покри с ръце лицето и горчиво се засмя.

— О, Боже! Де да беше толкова просто!

Кети седна едно стъпало по-надолу, махна ръцете от лицето й и я погледна с майчинска загриженост.

— Какво има, Джейд? Можеш ли да говориш за това?

— Къде е Ханк? Какво става тук? — влезе Мич по летен халат върху пижамата. Едва сега Джейд забеляза, че и Кети бе готова за лягане и имаше няколко ролки на главата. Бяха я чакали да се върне.

Семейство Хиарън станаха за нея по-добри родители от собствените. Баща й Роналд Спери бе малко повече от един медал в кутия и снимка — мил, но далечен спомен. Няколко пъти се беше опитвала безуспешно да открие майка си. Велта бе покрила следите си много усърдно, а може би Харви бе свършил тази работа. Очевидно добре си изми ръцете от Джейд и Грейъм. Раздялата я измъчваше, но я прие, и се надяваше Велта също да е щастлива.

Като нея. Още от първия ден след преместването им в този дом, семейството я прие като родна дъщеря, въпреки че настояваха да ги нарича с малките им имена. За Грейъм Кети бе нещо като „Каф“, а Мич — „Попи“.

Дните се изнизваха в седмици, седмиците — в месеци. Джейд вече не можеше да си представи живота без Кети и Мич. Спяха с Грейъм в голямата спалня на втория етаж. Кети приготвяше великолепни ястия. Чудесната къща, отначало само убежище, се превърна в техен.

 

Кети носеше в портмонето си снимка на Грейъм и се хвалеше с всяко негово постижение като истинска баба. Уважаваха личния живот на Джейд и никога не попитаха за бащата на детето, въпреки че сигурно се чудеха къде е. Всяка неудобна ситуация при запознанство на Джейд и Грейъм с техни приятели биваше или ловко отминавана или Кети съумяваше да се справи с характерната си тактичност. Никога нямаше да може да им се отблагодари, единствено се надяваше двамата с Грейъм също да им доставят поне малко радост. Без тяхната щедрост животът й щеше да има коренно различен обрат. Не само колежът щеше да й липсва, но и още по-важното — тяхната обич, подкрепа и съчувствие.

Мич седна на малкия стол до масичката в антрето и попита:

— Вие, дами, няма ли да ми кажете каква става?

— Нещо е станало тази вечер между Джейд и Ханк.

Джейд се усмихна измъчено.

— Не, Кети. Между нас няма нищо. И нищо няма да има. Това е проблемът. — Пое дълбоко въздух. — За съжаление Ханк е влюбен в мен.

— А ти не можеш да отговориш на чувствата му, нали? — внимателно опипа почвата Кети.

— Обичам го само като приятел.

— Това е суров удар за всяко влюбено момче — вметна Мич.

— Знам — отчаяно отговори Джейд. — Още преди няколко месеца го предупредих, че е безнадеждно. Окуражавах го да излиза с други момичета. Знаех, че ще го нараня, ако продължаваме, но не ме послуша. Сега това е факт и аз се измъчвам.

— Толкова ли си сигурна, че няма и ти да се влюбиш в него? — попита Кети. — Той е добродушен и напълно запленен от теб. Може би след раздялата през лятото…

Джейд поклати твърдо глава.

— Няма да се влюбя в него… в никого.

Разтревожените им лица показваха загрижеността им. За Джейд щеше да бъде огромно облекчение, ако можеше да им разкаже цялата истина. Но не искаше никой да знае за изнасилването. Беше разбрала, че жертвите си остават жертви за цял живот. Дори да са невинни като нея, винаги гледаха на тях с любопитство и подозрение, сякаш са жигосани.

Живееше в страх семейство Хиарън да не узнаят. Те сигурно щяха да я възприемат като мъченица, а не грешница, но не желаеше да рискува. Всеки път, когато се изкушаваше да им се довери, се сещаше как нейните съученици, най-добрата й приятелка, че дори и собствената й майка, не повярваха.

— Уморена съм — каза Джейд и стана. — Лека нощ. — Прегърна ги, преди да се качи, като се надяваше, че ще я разберат. Те не зададоха повече въпроси.

Въпреки че покриваше лятната програма, Джейд оставаше да работи по-дълго в магазина и скоро опозна стоките и сметките както самата госпожица Дороти. До края на лятото тя вече ценеше Джейд дотам, че уволни счетоводителя си и й прехвърли цялата документация.

— Имам нужда от повече пари — каза Джейд учтиво, но твърдо. — Поне петдесет долара на седмица.

Договориха се за повишение от четиридесет долара. Джейд пестеше голяма част от тях. Ако се появеше нова криза в живота й, трябваше да има този път повече от двадесет долара.

С Хиарън успяваха да се справят с ужасната двегодишна възраст на Грейъм. Кети премести чупливите предмети извън обсега му.

Следобед, когато Мич се върнеше от колежа, изразходваше излишната енергия на детето в дълги разходки. Независимо какво бе времето, те крачеха хванати за ръка по алеите наоколо. Мич обсъждаше с него чудесата на вселената и Грейъм слушаше, сякаш разбираше. От кратките екскурзии винаги носеха по нещо интересно — жълъди, гъсеници, букети глухарчета за масата в трапезарията.

През есента Ханк се върна. Джейд бе изненадана от радостта си от срещата. Както обеща, беше й писал всяка седмица. Писмата му бяха пълни с новини, весели и винаги имаше приложена рисунка за Грейъм. След като се срещаха всекидневно в продължение на месец, тя отново поде темата за техните взаимоотношения.

— Ханк, нали не си забравил какво ти казах през пролетта?

— Не — отговори той. — А ти забрави ли аз какво ти казах?

Погледна го безнадеждно.

— Но аз се чувствам виновна. Ти би трябвало да излизаш и да се забавляваш. Да имаш и други запознанства, които да са по… по-задоволяващи.

Ханк сгъна дългите си ръце пред гърдите си.

— Намекваш, че трябва да се занимавам с други момичета, така ли?

— Да.

— Когато реша, ще го направя, окей? А сега единствената жена, с която искам да се любя, има някакви проблеми. Няма да се оттегля, докато не ги разреши.

— Моля те, Ханк! Никога няма да се оправя! Не искам да нося отговорност за твоето нещастие.

— Но аз не съм нещастен. Предпочитам да съм с теб и да не правим любов, отколкото да се любя с друга и да си въобразявам, че съм с теб. Разбрано?

— Не съвсем.

Той се засмя, но очите му станаха сериозни.

— Все пак, можеш да направиш и нещо за мен.

— Какво?

— Да потърсиш професионална помощ.

— Имаш предвид психиатър?

— Или психолог, адвокат. — Прехапа долната си устна, преди да продължи. — Джейд, не те подпитвам, знаеш го, но усещам, че нещо те е травматизирало и не понасяш мъжете. Прав ли съм?

— Не мъжете. Не тях.

— Тогава се страхуваш от сексуална интимност. Ти не ме отблъсна, защото те пожелах. Ти беше уплашена!

Джейд нито се съгласи, нито призна, но гледаше настрани.

— Но ако го споделиш с някой, той или тя могат да ти помогнат да го преодолееш.

— Недей да храниш празни надежди.

— Поне няма да ти навреди да опиташ.

Не обсъждаха въпроса повече, но Ханк бе успял да вкара идеята в главата й. Тя внимателно претегляше плюсовете и минусите. Една от пречките бяха разходите. Свидеше й се да дава пари за лекарски прегледи, тъй като почти не се надяваше да има резултат. Другата беше самият Ханк. Щом започнеше да ходи на психолог, той щеше да очаква бързо възстановяване и да иска от нея повече, отколкото можеше да му даде. Но основната пречка бе, че главната цел в живота й не бяха успешни взаимоотношения с някой мъж, а отмъщение за смъртта на Гари. Лекуването на фобията можеше да измести фокуса.

Разбира се, щеше да има и полза. Можеше отново да стане „нормална“.

Чак след година се записа за първия преглед. Няколко седмици не каза на никого. Когато най-после съобщи на Ханг, той я хвана за раменете, стисна ги силно и възкликна:

— Страхотно! Чудесно!

Резултатът от сеансите не беше нито страхотен, нито чудесен. Обсъждането на изнасилването с психоложката отвори рани, които Джейд се бе надявала с времето й разстоянието да са заздравели. Всеки път си тръгваше с чувството, че отново са я изнасилили. Но след няколкомесечна терапия, дойде усещането, че един ден ще може да преодолее страховете си. Ако някога това станеше, щеше да се радва не по-малко от Ханк.

 

Един хладен, ветровит следобед в началото на март, в трети курс, Джейд изтича по пътеката за вкъщи и влезе.

— Кети? Мич? Грейъм? Мама се върна — извика тя. — Къде сте?

Грейъм се заклатушка в антрето и се вкопчи в коленете й. Като че ли всеки ден растеше със сантиметри. Вече ходеше със стремителността на локомотив.

Тя се наведе и го прегърна.

— Къде е Кети?

— На магазина.

— Значи сте само с Попи тук? — попита тя и си съблече палтото.

— Попи спи.

— Спи? — Тръгна към кабинета му, като викаше името с нарастваща тревога. Никой не отговаряше. — Мич?

Доближи се до прага на пълната с библиотечни рафтове стая. Макар да знаеше, че няма да я чуе, повтори леко „Мич“. Той седеше зад бюрото с отворена книга в скута си и килната настрани глава. Беше мъртъв.

Тази вечер Джейд и Кети тъгуваха заедно тихо в стаята, където бе починал, заобиколен от любимите си книги. Кети беше толкова потресена от тежката загуба, че Джейд реши да поеме организирането на погребението.

Уведоми ректора на колежа, написа и пусна съобщение в местните медии и закара Кети до Дома на покойника да избере ковчег. По-късно, когато съпругата се оттегли в спалнята си, момичето посрещна приятелите, дошли да изразят съболезнованията си и да помогнат.

Жената на младия професор по история предложи да бави Грейъм, докато мине погребението. Джейд с радост прие. Той щеше да се мотае постоянно из краката на многобройните влизащи и излизащи от къщата непознати, а обърканите му въпроси за Попи щяха да забиват нож в раните им.

Ханк бе винаги подръка. Изпълняваше поръчки и поемаше непосилни за жените задачи. Сутринта преди погребението дойде много рано. Джейд го посрещна на вратата в черна рокля с висока яка и ред изкуствени перли. Косата й бе гладко опъната назад в конска опашка на тила, вързана с черна кадифена панделка. Тъмните сенки от тъгата и умората под очите й само засилваха синевата им.

Въведе Ханк в кухнята, където кафето беше вече готово. Подаде му чаша.

— Кети е още горе. Облича се. Мисля, че трябва да й кажа да побърза. Нищо не може да намери. Много е разсеяна. Били са женени тридесет и три години и не е на себе си. Бракът им беше идеален. Той бе толкова…

Гласът й затрепери, раменете потръпнаха и тя се остави той да я прегърне. Подейства й добре. Ръцете му галеха гърба й нагоре-надолу, в ухото й шепнеше успокоителни думи. Беше топъл. Уханието му бе познато и примамливо. Хареса усещането на острото му вълнено сако под бузата си.

И преди двамата да осъзнаят какво става, прегръдката им се промени. Както я беше посъветвала психоложката, Джейд се концентрира само върху сладострастните и благоприятните неща. Резултатът я порази.

Вдигна глава и го погледна в недоумение. Той й се усмихна мило, сякаш прочете мислите й. Ръката му бавно се вдигна до бузата и той я погали с опакото й. Палецът му мина леко два пъти по устните й, преди да я целуне нежно.

Сърцето на Джейд биеше лудо, но не от страх. Не се вцепени, не се дръпна, не се сепна. Ханк вдигна глава и почака, давайки й време да възрази. Тя не каза нищо и той въздъхна облекчено. Дъхът му погали устните й, а после той ги помилва отново с ръка.

— Ханк?

— Не ме спирай, моля те!

— Няма — пристъпи към него.

Той изстена, обви я с ръце и я притегли. Устните му се впиха в нейните. Прокара върха на езика си по зъбите й.

— Джейд? — прошепна той. — Джейд!

На входа се звънеше. Джейд се размърда. Ханк я пусна и направи крачка назад.

— По дяволите!

Тя му се усмихна нервна и задъхана.

— Извинявай.

Докато минаваше през къщата, по навик навлажни устните си, но вкуси отново целувката му. Не беше лошо, напротив — много вълнуващо. Грешно бе да мисли за тези неща в деня на погребението на Мич, но бе нетърпелива отново да останат с Ханк сами.

Но когато отвори входната врата, тя замръзна. Застана лице срещу лице с един от нападателите си.