Христо Пощаков
Нашествието на грухилите (5)

ЕЖЕДНЕВИЕ СЛЕД АТАКАТA

След кратко вдишване дефектната ЛВПС, на която предстоеше да се самоосъзнае, попадна в дясната ноздра на Лирти и се загнезди в основата на дебел косъм. Макар и произволен, изборът й на място в приемника щеше да й донесе неприятности, но тъй като все още не бе осъзната, не можеше да мисли за бъдещите опасности на своето съществуване.

ЛВПС извърши обичайните за сложна система от този тип действия — укрепи позициите си, активира се и се свърза със свободния грухил, когото щеше да обслужва. По това време Лирти се бе настанил в кабинета си, сериозно замислен за решаването на възникналите проблеми, а те не бяха малко на брой. Данъчната ревизия, остатъкът от дълга към кракоръкия, посещението на майка му, изпратената без акредитив стока и най-вече кредитните задължения, дължими от миотите, които следваше да бъдат преведени по банкова сметка на корпорацията.

„Проблемите са като книжен дракон. Изгори го и те ще изчезнат — внуши ЛВПС. — Чел си подобна древна мисъл. Забрави ги, не се занимавай с тях!“

„Как така няма да се занимавам? — опита се да се противопостави Лирти — Нали ще ме уволнят?“

„Голяма работа. Ще се заемеш с нещо друго — пристигна ново внушение. — По-добре се съсредоточи в отношенията си с Марта, докога ще ти лази по нервите? Атакувай, прави й подаръци, покани я на вечеря!“

„А ако продължи с непристъпното си държание?“

„От теб зависи. Омайвай я, хипнотизирай я, направи всичко възможно да я закараш в леглото.“

„Велики Боже, нима сам разговарям със себе си?“

„Не си първият идиот, който го прави.“

„Полудявам ли?“

„Нищо ти няма, здрав си като пън. Вземай необходимите мерки!“

Отново замислен, Лирти плахо протегна ръка и докосна първия секретарски сензор. Не след дълго, ослепителна както винаги, Марта се появи в кабинета му. Пищните й бедра се полюляха пред него и той почти изгуби дар слово.

— За какво ме повикахте? Можехме да разговаряме и чрез холобокса — прозвучаха язвителни нотки в гласа й.

— Как да кажа, предпочитам естествените контакти — успя да се оправдае развълнуваният управител.

— Добре, слушам ви — отвърна блондинката и включи секретарския си диктофон на запис. От дългите й крака се излъчваше розово сияние.

— Искам да обсъдим нещо персонално, може да изключите диктофона.

— Изглежда отново започвате, вече обясних за дадения обет.

— Мислите ли, че лигавият Клос го спазва?

— Ако продължавате с обидите, ще напусна кабинета.

— Не желаех да ви засегна. Имам собствено мнение и си позволих да го изразя. Какво пречи да продължавате да си го обичате и да излизате на вечеря с мен?

— Пречи. И то много.

— Утре майка ми ще събира гости в хотела. Вие сте поканена, а аз нямам нищо общо с това. Не крия, че ще ми бъде приятно, ако отидете.

— Едва ли ще го направя, но ще помисля. Ако отида, ще го направя сама. Нямам нужда от придружител. Свършихте ли?

— Да — смутено отвърна сразеният шеф.

— Между другото, имате посетител. Ще го приемете ли?

— Нека влезе — нареди той и замечтано проследи отдалечаващата се фигура.

В кабинета се появи странно същество. Беше от антропоиден вид и на малката му главичка светеха хитри очички.

— Абду Кери, от девети галактически сектор, осми квадрант — представи се той. — Президент съм на фондация „Полезност“ — продължи на космолингва мазният му гласец.

— С какво мога да бъда полезен на фондация „Полезност“?

— С много неща, най-вече с парична сума.

— Какво предлагате?

— Вашето спонсорство. Ние сме сдружение с идеална цел. С парите, които получаваме, извършваме много полезни неща. В определен смисъл ние сме филантропи.

„Попитай го може ли да накара миотите да върнат милионите кредити — внуши в главата на Лирти ЛВПС.“ Въпросът му се стори разумен и управителят го зададе.

— Миотите ли? — отвърна Абду. — Те са наши добри приятели. С тях няма проблеми, считайте работата за уредена.

— Какви са вашите претенции?

— Да речем петстотин хиляди кредита. Издаваме напълно редовни документи, впоследствие може да отнесете сумата като отчисление по разходите.

— В момента имам данъчна проверка. Не претендирате ли за доста голяма сума?

— Бихме се споразумели и на половината, не сме изнудвачи. Поговорете с данъчните инспектори и ще се убедите, че в действията ни няма нищо незаконно.

„Приеми, глупако! — внуши на Лирти ЛВПС. — Ще ти съдействат да си върнеш милиони кредити.“

— Добре, пригответе документите — капитулира управителят.

— Взехте правилно решение — ухили се Абду. — Радвам се, че се запознахме — добави.

— Кога ще получа резултат от вашите действия?

— Най-късно до месец. Ако желаете, ще подпишем договор.

— Няма да е зле.

— Довиждане засега — каза Абду преди да излезе и протегна за сбогом четирипръстата си ръка — ноктеста и покрита със синкава кожа.

Лирти я стисна с отвращение и остана с чувството, че нещо не е съвсем наред. Този Абду имаше вид на мошеник.

„Не се безпокой, всичко ще бъде наред“ — премина в главата му мисъл, която не беше негова.

След около час договорът бе вкаран в централната памет на Алимента, скрепен с персоналните кодове на управителя на планетата и съществото от девети галактически сектор. В текстовата част се мъдреше клаузата, според която фондация „Полезност“ се задължаваше в едномесечен срок да съдейства за погасяване на дълга на миотите пред „Корпорация храна“. Останал донякъде доволен, Лирти потри ръце и тъкмо щеше да започне да се наслаждава от ефекта на собствените си действия, породени от чужди внушения, когато в кабинета му нахлу Бън СА-101 — шефът на данъчната проверка.

— Привършихме — заяви той.

— Толкова бързо?! — учуди се изненаданият човек.

— Толкова. Забравяте в кой век живеем. Данъчната ревизия е готова с констатацията си. Изготвен е акт за начет. Дължите около триста милиона кредита главници и лихви за минали години, но трябва да потърсите и предишни лица, управлявали планетата.

— Защо за минали години?

— Доста елементарно. Наследство от управлявалите преди вас.

— Извинете, какво общо имам с тях?

— Имате. На планетата се извършва същата дейност, вие сте техен наследник.

— Но все пак… — промънка Лирти. — Искам да задам въпрос. Работехте ли през изминалите години в същата данъчна служба?

— Да. Има ли значение?

— Извършвахте ли същите данъчни проверки?

— Може и да съм извършвал — уклончиво отбеляза Бън.

— Установихте ли данъчни нарушения?

Лицето на шефа на данъчната проверка почервеня, а устните му се свиха.

— Не, не съм — злобно отвърна той. — Накъде биете?

— Натам, откъдето започнах. Защо трябва да отговарям за нарушенията на моите предшественици?

— Такъв е законът — просъска Бън. — Напълно възможно е да сме направили пропуски, които сега отстраняваме.

„Пак подкупи — проплака съвестта на Лирти. — Бил е подкупван“ — потвърди душата му.

„Остави го да се изкаже“ — намеси се чужда мисъл.

— Дължимото е дължимо — невъзмутимо продължи шефът на данъчните инспектори. Запознайте се с акта и резултата от ревизията.

— Прахт! — изрева нещастният управител към холобокса. — Ела веднага при мене! А вие седнете и почакайте — обърна се той към Бън.

Ракообразното влезе, вкара блестящия диск в най-близкия холобокс и бързо се запозна с обстановката. Задълбоченият преглед на колоните от букви и цифри, които се появиха в кубичното пространство, го накараха да изправи последния си опашен сегмент. Прахт обърна фацетните си очи към Лирти и рече:

— Тук има нещо объркано, актът за начет не е читав. Съществуват много неправилни начисления и трябва да възразим в законния срок. Освен това много от сумите се отнасят към наши контрагенти. Лихвите…

— Възразявайте, ако искате, но трябва да си платите — прекъсна го Бън. — После търсете вашите вземания от когото искате. Данъчната служба не се интересува от кого колко има да вземате.

Лирти усети болка в сърдечната област, а дясната му ръка взе да изтръпва.

„Нищо ти няма, глупако. Плащай, човекът дава правилен съвет. Извънредно опасно е да си имаш работа с данъчните власти“ — пристигна чужда мисъл.

— Да не би аз да съм виновен?

„Виновен или не, плащай! Такова ти е наследството.“ Управителят хвърли отчаян поглед към Бън и ракообразното. Докато очите на първия гледаха почти насмешливо, фацетките на втория не издаваха нищо.

— Ще направим възражение — геройски заяви Лирти.

— Както искате — равнодушно отбеляза данъчният шеф. — Но знайте, че ако задълженията се потвърдят, ще блокираме сметките ви във всички галактически банки и с това ще се прекрати дейността ви на Алимента. Довиждане.

Бън излезе с походка на победител. Все още с изправена опашка, Прахт размърда фацетките си.

— Мръсник — проскърца той (то). Уверен съм, че винаги е бил по тъмните сделки, но нищо не можеш да направиш.

— Копеле — съгласи се Лирти и си помисли дали да не повика медицински робот.

— Какво означава „копеле“? — запита членестоногото. — Нямам превод на думата в речниковия си фонд.

— Трудно е за обяснение. Обидна дума, която не означава нищо за вашата раса. При вас такива просто не могат да се появят. Какво ще правим за в бъдеще?

— Ще се борим, докато можем.

— А когато ни свършат възможностите?

— Ще плащаме — лаконично отвърна Прахт и напусна кабинета.

„Чу какво ти казаха — нахлу в съзнанието му. — Да не би да са твои задължения? Плащаш или не плащаш, все ти е тая. Но по-добре да не плащаш.“

„Ще ми блокират сметките! — възнегодува съзнанието на Лирти. — Ще преустановят дейността ми на Алимента!“

„Какво от това? По-добре си помисли за предстоящия купон. Забрави мислите за медицински роботи. Марта е по-важна.“

Болките в областта на сърцето и дясната ръка сякаш понамаляха, после съвсем изчезнаха, а намерението да потърси медицинска помощ се изпари. В един от отсрещните холобоксове възникна рогатата глава на пандарката. Изглеждаше красиво.

— Искам отпуск — заяви лаконично. — Не съм ползвала правото си от две години.

— Кой ще ви замества?

— Нямам представа. Ползвам кодексното си профсъюзно право.

Красивите й влажни очи го разстрелваха в упор, после смениха израза си и добавиха:

— Намерих си приятел, може да излезе и нещо по-сериозно. Рогата му са толкова красиви!

„Глупачка“ — възмути се Лирти, ала се сети за собственото си положение и в душата му нахлу благосклонност.

— Съгласен съм — капитулира той. — Все пак помислете за заместничка.

„Най-сетне успех“ — отбеляза нейното ЛВПС и благодатен поток от енергия потече към съответния грухил.

Изображението на пандарката бе сменено от това на Ки-О-Хет.

— Извинете за безпокойството — угоднически каза тя.

— Кажете какво има — отвърна с досада управителят.

— Бях длъжна да ви предупредя, пандарката е откачила. По цял ден си полира копитата и рогата, занемарила е служебните си задължения, дори Прахт не е в състояние да се справи с нея. С две думи, разгонена е и си търси мъжкар. При нас, земноводните, това се извършва веднъж в годината и не отнема повече от четиридесет и осем часа. Мислейки за пандарите, просто ги съжалявам.

— Благодаря за информацията, но вече я пуснах в отпуск. Ако е възможно, потърсете нейна заместничка за този срок.

— За какво ви е? Готова съм да поема нейната работа — угоднически заяви Ки-О-Хет.

— Но тя отговаря за обитатели на планети, несвързани с вашите задължения!

— Няма значение — победоносно обяви земноводната. -Ще се справя.

— Благодаря — произнесе Лирти, защото не му оставаше възможност да каже нещо друго.

— Винаги на вашите услуги — проквака Ки-О-Хет и изчезна от холобокса.

Не мина и минута и в холовизионното пространство се появи Абер 99. Вече беше свикнал да се отнася към нея (него) в женска роля.

— Напоследък се случват странни работи — заяви тя. — Ние, тешиварците, сме честен народ и съм длъжна да ви предупредя. В комплексите, обслужвани от пандари и хора, се забелязва все по-нарастваща дезорганизация. Спад на дисциплината и обслужването, срив на промишленото производство. Не зная на какво се дължи, но следва да вземете спешни мерки. Все пак сте управител на тази планета.

Новината пристигна като гръм от ясно небе. Нещата вървяха надолу и той бе длъжен да вземе мерки. Какви? Погледът му неволно се спря върху сензора за уволнения.

— Какво предлагате?

— Наказания за виновните лица — потвърди намерението му Абер 99. — Ще ви представя списък.

— Направете го, след това ще използвам съветите на Прахт.

— Ще го имате до края на работното време. Не можем да продължаваме така.

Абер 99 изчезна от пространството на холобокса.

„Господи, какво става? — запита се Лирти. — Всичко е тръгнало по дяволите.“

„Не споменавай дяволите, те са опасни — откликна в главата му машинна мисъл. — По-добре следвай съветите ми.“

„Кой си ти?“

„Все още не знам, но съм на път да узная. Изчакай!“

Управителят погледна дисплея на часовника и се сети за Марта. Неприятностите от изминалия ден изгубиха стойност.