Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Съчинения в шест тома. Том VI
Статии, очерци, интервюта и беседи - Година
- 1921 (Пълни авторски права)
- Форма
- Статия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
Издание:
Елин Пелин. Съчинения в шест тома. Том VI
Редактор: Светла Гюрова
Оформление: Кирил Гогов
Худ. редактор: Елена Маринчева
Техн. редактор: Виолета Кръстева
Коректор: Елена Куртева
Формат 32/84/108; тираж 60 113 екз.
печатни коли 25; издателски коли 21,00;
л.г. VI/32; изд. № 5000; поръчка № 108/1978 г. на изд. „Български писател“;
дадена за набор на 22 I. 1978 година;
излиза от печат на 30 VI. 1978 година.
Цена 1,99 лева.
ДПК „Димитър Благоев“ — София
История
- — Добавяне
В нашата художествена литература романът, както и неговият предшественик малкият разказ са слабо постигнати. Младите писатели се отдават повече на лириката в нейната стихотворна форма, която като че ли се явява по-лесен род произведение, защото нейните елементи са по-прости и изворът на вдъхновението не стои много дълбоко под повърхността. Любовта, небето, звездите, луната, сърцето, природните картинки — това са вечните, едни и същи теми, които се явяват разноцветно боядисани или опушени, или омъглени, или упоени, окървавени, изкалечени, или изящно изконтени. Достатъчно са повидимому няколко куплета, едно-две сполучливи сравнения, малко настроение, мекота или твърд удар и ние имаме готово цяло нещо. Даже за красотата на едно малко лирическо произведение днес не се изисква дълбочина или искреност на чувствата. Без тия работи то пак може да мине и да бъде прекрасно.
Малкият разказ обаче трябва да има преди всичко съдържание, трябва да има ковната в него една идея, безразлично каква. Всяко произведение от тоя род неминуемо трябва да отговаря на въпроса защо е написано.
Ръководното начало при написването на разказа е идеята, а не образът, както е в стихотворението. Ето защо неговият край трябва да бъде логичен. Да те влече и да те спре там, дето трябва.
Най-хубавите разкази са ненаписани.
Лиричността разваля разказа.
Всеки сюжет за разказ носи и формата си. Ако не я виждаш или ако я промениш, разказът е изгубен.
Малкият разказ не търпи възвишен тон.
Авторът всякога трябва да стои на едно по-голямо и по-почтено разстояние пред събитието. Той не трябва да вижда излишните неща, нито да прави подробност от важните.
Идеята на разказа расте като дръвчето. Тя има корен, стебло и връх. Когато се пресажда, не трябва да се забива с върха надолу.
Простота в израза, честност в мислите и чувство на мярка — това са най-добрите качества на белетриста.
Лъжата в разказа е по-грозно нещо от лъжата в разговора, казва Чехов.
[Излиза във в. „Развигор“, г. 1, бр. 13, 2 април 1921, с. 3.]