Фентазито може да се познае по това, че от всички невъзможни варианти на бъдещето, авторът избира онова, в което формата на управление максимално прилича на монархия. Ето как ти се появяват типичните фентази елементи като империи, владетели, принцове, принцеси, придворни, съветници, военачалници и рицари. А срещу тях, зли, по-зли и най-зли, коварни, жестоки и безскрупулни врагове. На всички тия неща мястото им не е в истинско НФ, нали?
Било истинска фантастика. Не мисля. В истинската научна фантастика научните достижения не служат единствено за поддържане цветен пламъка на конфликта между двете страни, а и понякога се описва влиянието им върху културата, обществото и съзнанието. Т.е. научният елемент не се подчинява на изискванията на сюжета, а сюжета представя и се съобразява със съответното откритие. Според мен, фактът, че историята има НФ фон, показва лошият вкус на автора относно декорите, отколкото да се допълват или поне вписват двете неща.
Черно и бяло има. Или по-точно жълто и бяло, където бялото е много по-черно от жълтото. С други думи, жълтите господари и техни слуги, някои, от които са бели, са редът и стабилността. Срещу тях са шепа жадни за власт и признание бели парвенюта, които предават собсртвение си приятели като изкупителни жертви, фанатици са и други неща, които знаеш. Нито един сериозен от лошите не е жълт…
Харесваш Девор. Кажи същото след няколко книги. Естественият расизъм и чувство за справедливост те карат за начало може би да харесваш бялата кауза, но на запад политическата коректност е доста по-ярко застъпвана, отколкото у нас. Ето защо, нищо чудно, ако в един момент решиш, че и китайците са добри…
Като цяло всичко ми прилича на тухлената поредица на Кевин Андерсън за слънцата, но не правя сравнение, защото там се отказах някъде на страница нр. 100–150.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.