Читателски коментари (за „Средното царство “ от Дейвид Уингроув)

Atomic, кога опряхме до Маркес и от къде реши, че това е фентази?

Фентазито, доколкото съм запознат, се характеризира с приказни същества и магии и/или друг свят с други закони и пр. Да, има и истории за владетели, и истории за рицари, и истории за злодеи и архизлодеи; за блясъка на империите и мрака на абсолютното зло. Има всичко, което представя съответният свят в черно и бяло. Накратко, ако се нуждая от свят, където знам кой какъв е, без хаоса на нашия, а просто място, да избягам от реалността за няколко часа, ще взема фентази.

Фантастиката от своя страна в повечето случаи изпълнява съвсем друга роля. Тя също има своя ескейпистки елемент, но той е много по-рядко срещан. В повечето случаи фантастиката служи за анализ на реалността и прогностика на настоящи и евентуално бъдещи тенденции. В този смисъл, НФ-то е неразривно свързано с реалността.

В книгите на Уингроув откриваме един НФ свят, върху който са наложени обстановка и сюжет от типично фентази. Двете неща са коренно различни и рядко се съчетават и то само от майстори като Зелазни. В този случай обаче фентази историята звучи не на място, а НФ елементът се опошлява от задължението да се съобразява със крайният субективизъм на сюжета.

Не ми харесва, нито идеята, нито изпълнението. Както ги виждам нещата, НФ-то има много повече общо с Маркес, отколкото с Толкин. Ето защо не мисля, че аз съм сбъркал жанра.