Арсений Тарковски
Аз разделям се с всичко, което съм бил…

Аз разделям се с всичко, което съм бил

и което съм любил, презирал, разбил.

 

Днес животът започна отново за мен

и събличам аз тесния вчерашен ден.

 

Не желая от себе си повече вест —

и разделям се с мен — до последния жест.

 

Същността си докрай и без милост руша

и отделям аз своята хладна душа.

 

В пустотата оставям аз себе си сам и поглеждам към

него, към себе си — ням.

 

Аз приветствам те топло, мой щит вледенен,

и приветствам теб, хляб, и теб, вино, без мен!

 

Нощен сън, пеперудо на пъстрия ден,

аз приветствам тук всичко и всички без мен!

 

И се свеждам над вечната книга — живот, слушам

кръглите думи на кръглия плод,

 

слушам белите думи на облака бял,

но езика за вас не запазих аз цял,

 

че съсъд и оскъден, и крехък аз бях,

как разбих се — уви — досега не разбрах.

 

Вече сфера подвижна не спирам пред вас

и ни дума без дума не ще кажа аз.

 

А намираха в мен много думи, уви,

хора, камъни, риби, листа и треви…