Арсений Тарковски
От тези сенки съм, които в жарко пладне…

От тези сенки съм, които в жарко пладне,

изпили земната вода, но още жадни,

обратно връщат се по своя стръмен път

с надежда жаждата си пак да утолят.

 

Тъй както ладия сама от океана

като от гробница — обредна, древна кана —

и аз по стълбата ще се завърна сам,

и жива сянката ти ще ме чака там.

 

Но ако всичко е измислица, измама

и ако не лице, а бяла маска само

изпод земята ни поглежда и мълчи,

и камъни блестят във сухите очи…